![Пазителка на тайните [calibre 1.30.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/4/pazitelka-na-tajnite-calibre-1-30-0-download.jpg)
Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]
- Автор: Мортон Кейт
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]». Краткое содержание книги:
2011 г. Лоръл, вече прочута актриса, пристига в семейната ферма, където Дороти посреща деветдесетия си рожден ден на смъртно легло. Преследвана от зловещия спомен за събитията от онзи паметен летен ден, Лоръл се заема да узнае истината за загадъчните обрати в историята на своето семейство. Стара снимка я изпраща по стъпките на Дороти, Вивиaн и Джими — трима души от три различни свята, чиито пътища съдбовно се пресичат в Лондон по време на войната. Тайната се разплита бавно и изкусително в този умело изграден разказ за мечти и подли кроежи, за любов, приятелство и благородство на фона на събития, безвъзвратно променили облика на целия свят.
Това беше първата рокля на лейди Гуендолин, която пробваше, но определено не беше последната. Не, преди да пристигнат Кити и другите, когато нощите на Кампдън Гроув си бяха само нейни и можеше да прави каквото си поиска, Доли прекарваше много време тук горе, запречила бравата с един стол, събличаше се по бельо и започваше да се издокарва. Понякога сядаше и на масичката със струговани крака, обсипваше с облаци пудра разголеното си деколте, преглеждаше чекмеджетата с диамантени обеци и решеше косата си с четката от глиганска четина — какво не би дала да има такава четка и собственото ѝ име да е написано на гръбчето.
Днес обаче не разполагаше с много време. Доли седна с кръстосани крака на плюшеното канапе под полилея и обели банана си. Затвори очи, отхапа първата си хапка и въздъхна с върховна наслада — вярно беше, забраненият (или поне трудно достъпният заради купонната система) плод беше най-сладък. Тя изяде целия банан, наслаждавайки се на всяка хапка, после внимателно остави обелката до себе си на канапето. Приятно заситена, Доли изтри ръце и се залови за работа. Беше дала обещание на Вивиан и възнамеряваше да го изпълни.
Коленичила до редиците поклащащи се дрехи, тя измъкна кутията за шапки от мястото, където я беше скрила. Зае се предишния ден, като пъхна закачливата кадифена шапка при някаква друга, а в празната кутия навря купчинката дрехи, която събираше оттогава. Доли не можеше да си представи, че прави подобно нещо дори за собствената си майка, ако нещата се бяха стекли различно. Доброволческият женски отряд, към който неотдавна се беше присъединила, събираше излишни дрехи, които да бъдат преправени и оползотворени, и Доли нямаше търпение да даде своя принос. Всъщност копнееше да ги смае с приноса си и същевременно да помогне на Вивиан, която организираше кампанията.
По време на последната среща се проведе разпалена дискусия за нещата, които бяха нужни сега, след зачестяването на въздушните нападения — превръзки, играчки за бездомните деца, болнични пижами за войниците, — и Доли беше дарила цяла камара ненужни дрехи, които да бъдат нарязани и използвани според нуждите. Всъщност, докато възрастните жени се чепкаха коя е по-добра шивачка и по чий модел да изработват парцалените кукли, Доли и Вивиан (понякога им се струваше, че само те двете са на възраст под сто години!) се спогледаха развеселени и тихомълком продължиха да си вършат работата, като приглушено си искаха една от друга конец или парче плат и се опитваха да не обръщат внимание на квакането край тях.
Прекрасно беше да прекарват времето заедно по този начин и тъкмо това бе една от причините Доли да се присъедини към доброволческия отряд (това и надеждата, че така е по-малко вероятно службата по труда да я разпредели в нещо ужасно като производството на муниции). Предвид прилепчивостта на лейди Гуендолин напоследък — тя отказваше да се лиши от присъствието на Доли за повече от една неделя месечно — и натоварения график на Вивиан като безукорна съпруга и доброволка, двете просто не биха могли да се виждат иначе.
Доли работеше бързо и ефективно — разглеждаше една доста скучновата блуза, опитвайки се да реши дали етикетчето на "Диор" отвътре да я избави от прераждане като ленти за превръзки, когато някакво трополене долу я стресна. Вратата силно се затръшна, последвана от крясъците на готвачката към момичето, което идваше един следобед седмично да помага с чистенето. Доли погледна към часовника на стената — беше почти три, време да разбуди спящата мечка. Затвори кутията за шапки и я скри дълбоко в дрешника, приглади полата си и се приготви за поредния следобед в игра на карти.
* * *
— Още едно писмо от твоя Джими — каза Кити и махна на Доли, когато тя влезе вечерта в дневната. Кити седеше с кръстосани крака на шезлонга, а до нея Бети и Сюзан разглеждаха стар брой на "Вог". Бяха изнесли рояла преди месеци за ужас на готвачката, затова четвъртото момиче, Луиза, само по бельо, изпълняваше поредица от доста смущаващи упражнения върху бесарабския килим.
Доли си запали цигара и пъхна крака под себе си на старото кожено кресло. Другите винаги оставяха величественото кресло за Доли. Никой не го изрече гласно, обаче работата ѝ като компаньонка на лейди Гуендолин ѝ осигуряваше определен статут в неголямото домакинство. Макар че тя живееше на Кампдън Гроув номер седем само месец-два по-дълго от тях, момичетата винаги се обръщаха за съвет към Доли, задаваха ѝ всякакви въпроси за ежедневието на къщата и питаха за позволение да разгледат детската, стаите на прислугата или кухнята. Отначало цялата история развеселяваше Доли, но сега не се сещаше защо — струваше ѝ се, че е напълно основателно момичетата да се държат така.