Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]

— О, хайде стига — възропта Кити, старата никога няма да узнае. Не е слизала долу, откакто конските карети излязоха на мода, а надали някоя от нас ще ѝ каже.

— Тя знае повече, отколкото си мислите — увери ги Доли. — Освен това разчита на мен, аз съм най-близкият ѝ човек. Ще ме уволни, ако заподозре, че се срещам с мъж.

— Че какво толкова лошо има? — възкликна Кити. — Ще дойдеш да работиш при нас. Една усмивка, и шефът тутакси ще те назначи. Пада си малко развратник, но е адски забавен, като му свикнеш с номерата.

— Ами да — потвърдиха Бети и Сюзан, които притежаваха странната способност винаги да са в унисон. Вдигнаха поглед от списанието си. — Ела да работиш при нас.

— И да се лиша от всекидневното конско? Съмнявам се.

Кити се засмя.

— Ти си луда, Дол. Луда или смела, не съм сигурна кое от двете.

Доли сви рамене — със сигурност нямаше да обсъжда причините да остане на тази работа с клюкарка като Кити.

Вместо това се пресегна към книгата си. Лежеше на страничната масичка, където я беше оставила предишната вечер. Беше нова книга, първата, която притежаваше (освен непрочетената "Наръчникът на госпожа Бийтън за управление на домакинството", която майка ѝ толкова обнадеждено беше пъхнала в ръцете ѝ). Беше отишла на Чаринг Крос Роуд специално в една от почивните си недели и я беше купила от един продавач там.

— "Неохотната муза" — надвеси се Кити да прочете заглавието на корицата. — Не си ли я чела вече?

— Два пъти всъщност.

— Толкова ли е хубава?

— Много.

Кити сбърчи красивото си носле.

— Не си падам много по четенето.

— Така ли? — Обикновено Доли също, обаче нямаше нужда Кити да го знае.

— Хенри Дженкинс? Името ми се струва познато… О, не, не е ли онзи тип от отсрещната къща?

Доли махна неопределено с цигарата си:

— Живее някъде наблизо, струва ми се.

Разбира се, тя беше избрала книгата тъкмо поради тази причина. След като лейди Гуендолин спомена, че Хенри Дженкинс е известен в литературните среди, че художествената му проза съдържа прекалено много фактология ("…един тип, когото мога да назова по име, беше бесен, задето мръсното му бельо е извадено на показ. Заплаши писателя със съд, но умря, преди да се стигне дотам — все му се случваха злощастия, досущ като на баща му. За късмет на Дженкинс…"), любопитството зачовърка Доли. След предпазлив разговор с продавача тя установи, че "Неохотната муза" разказва любовната история на красив писател и много по-младата му съпруга, затова охотно купи книгата с част от безценните си спестявания. След това Доли прекара една приятна седмица, взряна като през шпионка в брака на Хенри Дженкинс и узнавайки всякакви подробности, за които никога не би дръзнала да попита Вивиан направо.