Паднали ангели
- Автор: Кейт Лорен
- Серия: Паднали ангели #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Паднали ангели». Краткое содержание книги:
Загадъчен и недосегаем, той завладява вниманието на Лус Прайс от мига, в който тя го вижда в пансиона „Меч и Кръст“. Тон е единственото ярко петно на място, където мобилните телефони са забранени, учениците са пълни откачалки, а камери следят всяко движение. Както пламъкът привлича нощната пеперуда, така и Лус е привлечена от него и иска да открие онова, което Даниел пази в тайна...
А дистанцираното му студено държание?
То е начин да я защити.
Защото Даниел е паднал ангел, обречен на всеки 17 години да се влюбва в едно и също момиче... и да гледа как то умира.
А Лус е негова спътница - смъртното момиче, прокълнато да се преражда отново и отново, без да подозира за този кръговрат.
Онасна, страховита, завладяваща история...
ПАДНАЛИ АНГЕЛИ е трилър, който ви кара да обръщате жадно страниците... Невероятна любовна история.
После, някъде отдолу, се беше появил Даниел, с разперени като корабни платна ръце. Те разпръснаха рибите-сенки и обгърнаха Лус, и двамата заедно се издигнаха обратно към повърхността. Те пореха водата високо и още по-високо, като отминаха скалата и магнолията, където бяха оставили обувките си. Миг по-късно бяха толкова високо, че Лус дори не виждаше земята.
- И те се приземили - каза мис София, като опря ръце на подиума, - в пламтящите бездни на Ада.
Лус затвори очи и издиша. Било е само сън. За нещастие, това беше нейната реалност.
Тя въздъхна и подпря брадичка на ръцете си, спомнила си забравения отговор на бележката от Моли. Лежеше сгънат в ръцете й. Сега й се струваше глупав и прибързан. По-добре да не отговаря, та Моли да не разбере, че изобщо я е засегнала.
Едно хартиено самолетче се приземи върху лявата й ръка над лакътя. Тя погледна към далечния ляв ъгъл на класната стая, където седеше Ариана, заела преувеличена дяволита поза.
Предполагам, че не си се унесла в блянове за Сатаната.
Къде изприпкахте двамата сДГ в събота следобед?
Лус цял ден не беше имала възможност да поговори с Ариана насаме. Но откъде знаеше Ариана, че Лус е тръгнала с Даниел? Докато мис София съсредоточено показваше с помощта на хартиените фигури деветте кръга на Ада, Лус проследи как
Ариана изпраща ново съвършено насочено хартиено самолет-че към чина й.
Също и Моли.
Тя посегна точно навреме, за да грабне самолетчето между боядисаните си с лъскав черен лак нокти, но този път Лус не смяташе да я остави да спечели. Тя грабна обратно самолетчето от хватката на Моли, при което шумно разкъса крилото му през средата. Лус имаше точно достатъчно време да пъхне в джоба си разкъсаната бележка, преди мис София рязко да се обърне.
- Лусинда и Моли - каза тя, като присви устни и подпря ръце на подиума. - Наистина се надявам, че това, което вие двете изпитвате нужда да обсъждате чрез неуважително предаване на бележки, каквото и да е то, може да бъде казано пред целия клас.
Умът на Лус препускаше бясно. Ако бързо не измислеше нещо, Моли щеше да го направи, и не се знаеше колко смущаващо щеше да бъде то.
- М-Моли просто казваше - заекна Лус, - че не е съгласна с вашето виждане за това как е разделен Адът. Тя има собствени представи.
- Е, Моли, ако имаш различна представа за подземния свят, определено бих искала да я чуя.
- Какво, по дяволите... - промърмори полугласно Моли. Тя прочие ги гърло и се изправи. - Ами, вие описахте пастта на Луцифер като най-ниското място в преизподнята, което е причината, поради която всички предатели накрая попадат там. Но колкото до мен - каза тя, сякаш беше репетирала репликите, -аз мисля, че най-ужасното място в Ада - тя отправи продължителен, проницателен поглед назад към Лус - трябва да бъде запазено не за предателите, а за страхливците. Най-слабите, най-безгръбначните неудачници. Защото ми се струва, че предателите най-малкото са направили някакъв избор. Но страхливците? Те просто търчат наоколо и си гризат ноктите, като се боят да направят каквото и да било. Което е безспорно по-лошо. - Тя изрече дрезгаво: „Лусинда“ и прочисти гърло. - Но това си е просто моето мнение. - Тя си седна.
- Благодаря ти, Моли - каза предпазливо мис София. - Си-гурна съм, че всички се чувстваме много просветени.
Не и Лус. Тя беше спряла да слуша към средата на тирадата на Моли, когато усети под лъжичката сгранно чувство, като от гадене.
Сенките. Усети ги, преди да ги види, надигащи се като бълбукащи мехурчета катран от земята. Пипало от тъмнина се сви около китката й и Лус погледна надолу, изпълнена с ужас. То се опитваше да се промъкне в джоба й. Мъчеше се да докопа книж-ното самолетче на Ариана. Та тя дори не го беше прочела още! Натика юмрук дълбоко в джоба си и използва два пръста и цялата сила на волята си, за да улови сянката и да я издърпа възможно най-силно.