Оковите на скръбта

Нямаше и следа от Уейн или МеЛаан.

Стегнатата топка в стомаха на Уакс нарасна двукратно. „Уейн трябва да е добре“, каза си. „Може да се излекува на практика от всичко.“ Но все пак съществуваха начини да убиеш Кръвотворец. Куршум в тила. Продължително задушаване. Всичко, което би принудило Уейн да продължи да се лекува, докато ферохимичните му запаси не се изчерпеха.

И, разбира се, имаше го и другото нещо. Странното явление, което някак беше ограбило аломантичната сила на Уакс. Ако то действаше и срещу ферохимици…

Уакс се качи във влака, мина покрай Мараси, без да обели дума, и се зае да търси сам. Сега, когато беше спрял, във влака беше тъмно — единствената светлина идваше от лампите на перона. Не даваше възможност да се види много.

— Лорд Уаксилий? — повика го констабъл Матю, като проточи шия между два от вагоните.

Високият, слаб мъж се усмихваше с характерната си приветлива усмивка, която обаче помръкна, когато Уакс го подмина бързешком.

— Зает съм — каза, като влезе в следващото купе.

Сините линии му показваха всички метални предмети, независимо от тъмнината. Уейн трябва да носеше у себе си шишенца с метал, както и металоемите си. „Търси слаби линии — от източници на метал, които са скрити зад нещо“, мислеше си. Може би… може би просто го бяха ударили така, че да загуби съзнание, и го бяха напъхали някъде.

— Ъ-ъ… — обади се констабълът иззад него. — Питах се дали някой друг член на прислугата ви не се нуждае от, ъ-ъ, емоционална подкрепа.

Уакс се намръщи, погледна през прозореца и видя Дрютън да седи, заобиколен от цели три сестри. Тъкмо взимаше чашата чай, която едната му подаваше, и се оплакваше от преживяното премеждие. Уакс го чуваше чак от вътрешността на вагона.

— Не — отговори. — Благодаря ви.

Матю го последва, докато проучваше вагона. Той беше местният капитан — макар че, доколкото Уакс беше разбрал, този град бе толкова малък, че „сериозните случаи“ се състояха в разследвания на това кой краде бутилките мляко от прага на госпожица Хътчен, например. Радваше се, че бяха открили хирурзи. Повечето от тях вероятно лекуваха крави през половината си време, но и това беше по-добре от нищо.

Немалко по-млади констабли стояха на платформата. За щастие, вече бяха прибрали глупавите си тефтерчета за автографи — макар че изглеждаха доста посърнали, задето капитанът не им позволяваше да тормозят Уакс.

„Къде?“, мислеше си Уакс с нарастваща тревога, от която вече му прилошаваше. Минута по-късно, Мараси се приближи към него с маслена лампа в ръка, за да му свети, докато той се ровеше из едно товарно отделение, пълно с чували поща.

„Няма да го намерим тук“, помисли си. Този вагон беше по-напред в композицията от онзи, в който тайно превозваха парите, а Уейн нямаше как да е успял да го прекоси — достъпът до него трябва да е бил абсолютно забранен, още преди разбойниците да се появят. И все пак искаше да бъде щателен. Претърси и този, после махна с ръка на Мараси и си запроправя път през отломките и парчетиите в обрания вагон.