Призрачна музика
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #20
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0612-3
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Призрачна музика». Краткое содержание книги:
— Олга Василевна, много съжалявам, че трябва да ви кажа това, но ще ви се наложи да си намерите друг адвокат — рече Храмов.
— Защо? — стъписа се тя.
Очакваше всичко друго, но не и това.
— Разбирате ли, не мога да се занимавам повече с вашето дело.
— Но защо?
— По семейни причини. Трябва да замина най-малко за два месеца, а може да ми се наложи да се забавя и повече. Извинявайте, че стана така, но в момента наистина не мога да се занимавам с вашето дело. Намерете си друг адвокат, а аз ще ви върна аванса, който ми дадохте. Изцяло.
— Не, недейте — отвърна вяло Олга, — вие работихте, губихте си времето… Вземете поне част от парите, спечелихте си ги.
— Не, Олга Василевна, аз имам принципи. Вземам пари само когато доведа нещата докрай, тоест, когато направя всичко, което зависи от мен. Нека да не обсъждаме това, ще ви върна аванса. Повярвайте ми, много съжалявам, но съм принуден да се откажа. Ако намерите друг адвокат, може да му разкажете за стратегията на защита, която избрах. Може тя да му се стори перспективна. Макар че е възможно той да измисли нещо по-добро.
Олга седна обезсилена на дивана в хола. Смазващата умора я притисна, ръцете и краката й бяха като вцепенени. Имаше чувството, че никога повече няма да ги раздвижи. Трябваше да намери друг адвокат… Но къде да го търси? Дали отново да отиде при онзи възрастен юрист и да го помоли за още една консултация? Но кого ли щеше да й препоръча той? Пак някой с жълто около устата, който щеше да се заеме с делото, а сетне да се откаже, тъй като не е устоял на възможността да прекара отпуската си край топлите морета. Олга не се съмняваше, че Храмов се отказа от делото точно по тази причина. Беше лято, цареше непоносима московска жега. Нито един уважаващ себе си човек не искаше да виси в такова време в града, ако имаше дори и най-малката възможност да поплува в прохладна вода и да подиша планински или морски въздух, а не тежките изгорели газове, от които в гърлото ти стърже, а очите ти сълзят. Някои богати и щастливи хора ще отидат на почивка, а други, върху които се стоварват неочаквани беди, ще си седят в московските апартаменти, няма да спят по цели нощи, ще плачат и ще чакат чудото. Което тъй и нямаше да се случи.
За всеки случай Олга извади тефтерчето си, намери нужния телефонен номер и се обади на онзи възрастен адвокат. Отговориха й любезно, че той не е в Москва и че няма да се върне до средата на септември. Ами да, разбира се, помисли си горестно Олга, богатите и щастливите можеха да си позволят това.
Тя чу как Михаил излезе от стаята на сина им и тръгна към кухнята. И Олга събра кураж. В края на краищата тя трябваше да направи всичко, което зависеше от нея, за да спаси човека, който й се довери. И изобщо не й пукаше за самолюбието й.
— Миша, може ли да поговоря с теб?
— Говори — подхвърли равнодушно Михаил.
Той стоеше насред кухнята по дънки и гол до кръста и си правеше чай. Олга неволно се полюбува на широките му рамене. Дори лекото затлъстяване около талията не разваляше фигурата му. Макар че Георгий нямаше тлъстини дори там и целият беше изтъкан само от мускули. „Защо го сравнявам — апострофира се тя ядосано. — Михаил е моят съпруг и отсега нататък аз ще му бъда вярна. Колкото и прекрасен да ми изглежда Георгий“.
— Миша, наех адвокат за Дударев. Но той работи една седмица, събра малко материали и сега се отказа от делото.
Олга направи пауза, изчаквайки реакцията на мъжа си.
— И какво? — попита все така равнодушно Михаил.
— Моля те, помогни ми да намеря друг адвокат. Само че не някой сополанко като този, а сериозен човек, който ще се заеме с делото и няма да се откаже от него заради някакви глупости.
— Ти да не си полудяла? — В очите на Ермилов моментално блесна гняв. — Какво си позволяваш? Първо ми изневеряваш, а после, когато любовникът ти убива жена си, а аз почти го тиквам в затвора, отначало ме молиш да го пусна, а след това искаш да му намеря адвокат? За кого ме вземаш? За някакво скапано мекотело, което ще играе по свирката ти, така ли? Това няма да стане. Никога! Запомни го.
Той взе голямата чаша с чая и се обърна, за да излезе от кухнята, но Олга му препречи пътя.
— Миша, моля те… Разбирам всичко и нямаш представа какво огромно чувство за вина изпитвам. Проклинам се за това, което сторих. Но вече съм го направила и не мога да го променя. Можеш да се отнесеш с мен както пожелаеш, само не ме изоставяй в беда, моля те. Трябва да помогна на този човек, защото той ме помоли за помощ. Той също е в беда и аз не можех да му откажа. А пък е много подло да обещаеш помощ на някого и да го зарежеш на произвола на съдбата. Аз не мога така. Никога повече няма да се срещна с него, дори няма да си спомням за него, но трябва да изпълня обещанието си.