Призрачна музика
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #20
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0612-3
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Призрачна музика». Краткое содержание книги:
— Да изневеряваш на мъжа си също е подло, но кой знае защо, това съображение не те е спряло — отбеляза студено Ермилов.
— Изпаднах в умопомрачение. Миша, повярвай ми, поне веднъж в живота разсъдъкът на всеки човек се помрачава така. Само че при едни това се случва по-рано, когато още не са женени, а при други — по-късно. Но така или иначе се случва на всеки. То е като шарка, всички я прекарват: едни — като деца, и тогава болестта протича по-леко, а други — когато пораснат, и те боледуват по-тежко. Миша, разбирам всичко и жестоко се осъждам, дори не можеш да си представиш колко жестоко. Това се случи, но вече го няма. Остана ми само моралният дълг, чисто човешкият ми дълг. Не бива да изоставяш човек в беда дори когато не ти е никакъв.
— Добре де, какво искаш от мен? — попита уморено Ермилов.
Той се върна до масата, остави чашата и седна.
— Помогни ми да намеря адвокат. Нормален адвокат.
— А защо смяташ, че онзи, когото си намерила сама, не е подходящ?
— Той е много подходящ, но току-що ми се обади и ми каза, че повече няма да се занимава с това дело.
— Защо?
— Не знам. Каза ми, че трябва да замине някъде задълго по семейни причини. Мисля, че ме лъже, просто е млад и му се ще да си поживее приятно и да се позабавлява. Толкова много разчитах на него, защото преди е работил в милицията и веднага ми каза какво и как трябва да се направи, но сега… Сигурно приятелката му го е поканила някъде на почивка и той не е сметнал за необходимо да й откаже заради това дело. Трябва ми сериозен адвокат, а не някой развейпрах. Можеш ли да ми помогнеш?
— А как го намери?
— Кого? — не разбра Олга.
— Онзи… как беше…
— Храмов ли?
— Не знам как му е името. Ти не ми каза.
— Анатолий Леонидович Храмов. Препоръча ми го един възрастен адвокат.
— Ами попитай го още веднъж, нека да ти препоръча някой друг.
— Опитах се. Но той е заминал и няма да се върне до средата на септември. А аз нямам други връзки.
— Да, разбира се — подсмихна се Михаил, — за сметка на това аз имам и ти най-безсрамно искаш да се възползваш от мен. Не, скъпа моя, когато ходеше на любовни срещи с Дударев, не искаше от мен нито съвети, нито помощ. Тогава си била много умна и самостоятелна и сама си решавала как да градиш семейния си живот. Да не би през последните дни изведнъж да си оглупяла? И сега вече не можеш да направиш и крачка без мъжа си?
— Миша, моля те…
— Не ме моли! — кипна Ермилов. — Да не мислиш, че имам камък вместо сърце? От мига, в който ми призна, непрекъснато ми е черно пред очите! Не знам как да живея оттук нататък, а ти искаш да помогна на любовника ти. Господи, просто не знам как още не ми се е пръснало сърцето!
Той стана рязко и изхвърча от кухнята. Вратата на малката стая се затръшна. Олга стоеше неподвижна, вторачила очи в недокоснатата чаша чай. В душата й се стелеше мъртвешка тъма.
ГЛАВА 8
Ситуацията започна да се изяснява бързо и с всеки изминал ден се намираха все нови и нови улики, които потвърждаваха първоначалната версия, че Георгий Дударев е организирал убийството на собствената си съпруга с помощта на трети човек. Претендентите за ролята на „третия“ засега бяха двама: задържаният по време на нападението срещу Денис Баженов Василий Литкин, който естествено не признаваше нищо, освен самото нападение, и вече покойният Константин Вяткин — наркоман с трайна зависимост от хероина, който бе превърнал дома си в нелегален цех за производство на пиратски записи.
След аутопсията на Вяткин съдебните лекари заявиха, че Константин вече не се задоволявал само с чист хероин, а го съчетавал с барбитурати, за да подсили ефекта. И точно барбитуратите биха могли да станат причина речта му да не е плавна, както на хората, които се друсат с хероин, а забавена и сякаш затруднена. Артьом Кипиани характеризира точно така речта на мъжа, с когото бе разговарял в неделната сутрин малко преди взрива. Симфонията на Менделсон също бе намерена у Вяткин. Всички улики водеха към него, само че не беше ясно какво общо може да има между бившия офицер Дударев и младия наркоман.