Незаключената врата
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #23
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542609438
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Незаключената врата». Краткое содержание книги:
Настя беше прочела почти до средата една от последните статии на Нилски, датирана от април миналата година, за някакъв кандидат за кмет, излежал присъда за предумишлено убийство, когато мобилният й телефон до нея избръмча музикалната фраза от Бах.
— Не спиш, нали? — чу се напрегнатият глас на Коротков.
— Както се разбрахме — отвърна тя, без да откъсва очи от екрана на компютъра. — Контролен час — един нула-нула.
— Ей сега идвам.
Увлечена в статията, Настя не обърна внимание на тревожните нотки в гласа му.
— Аха, идвай — разсеяно избъбри тя. — Гладен ли си?
— Не. Ти през това време си събери акъла, при нас тук се случи нещо.
През последните дни Наталия Воронова се прибираше от снимки ужасно капнала. Ставаше все по-трудно да стяга снимачната група: хората, зашеметени и разстроени от убийството на шофьора Тимур, веднага започнаха да намекват, че това е лоша поличба и че филмът не бива да се снима, щом работата е започнала с трагедия. Освен това на площадката по няколко пъти на ден идваха служители на милицията и задаваха много въпроси на участниците в снимките, като при това ги дръпваха настрани и ги откъсваха от работата. Графикът изоставаше катастрофално, Наталия не успяваше да го спазва, актьорите, извикани за определен час, бяха принудени да чакат дълго, докато започнат да се снимат сцените с тяхно участие, вдигаха скандали, дразнеха се и изпадаха в истерия, защото и те имаха свой график и след снимките трябваше да тичат по свои работи — озвучаване, други снимки, влак, репетиция, делова среща, участие в театрален спектакъл, да вземат дете от детската градина.
— Наталия Александровна, трябва да направим нещо — възмутено й казваше през половин час директорът на филма Мусатов. — Не може да се работи в такъв режим. Отначало тези оперативни работници ни разпитваха за Тимур. После за отношенията на Руслан Андреевич с жена му, както и с Ира Савенич. Сега измислиха нещо ново: искат сведения къде и защо е пътувал Тимур. Вадят душата на актьорите: хайде, спомнете си дали шофьорът не е качвал насред път жената на Руслан. Какво отношение може да има това към убийството? Те какво разследват — убийство или черни курсове? И не се знае какво ще измислят тепърва. Нали имате връзки, трябва да поговорите с ръководството на тези милиционери, да им наредят да не ни тормозят в работно време.
— Сеня — уморено отговаряше Наталия, — зле познавате кинокласиката. Спомняте ли си „Служебен роман“ на Рязанов? „И те имат работно време като нашето, от девет до шест“. Да не искате милиционерите да работят нощем и да не оставят цялата група да спи? Смятайте, че това са форсмажорни обстоятелства. Не можем да ги преодолеем. Ще трябва да се примирим с това.
— Но цялата ни работа се проваля! Погледнете какво става. Вчера сутринта пристигна Митко от Нижни Новгород, вчера и днес трябваше да заснемем сцените с негово участие, той има билет за връщане за влака довечера, хотелът му е платен до дванайсет часа днес. Епизодите с Митко не са завършени. Какво ще правим? Да го оставим още един ден, да му сменяме билета, да уговаряме самия него, да му се молим коленопреклонно, да плащаме хотел за още едно денонощие, а на актьора — още един снимачен ден? Това са пари, Наталия Александровна, а ние с вас не ги печатаме. Добре, да речем, че ще продължим да го снимаме и утре. Но утре имаме натура с дъжд, техниката е поръчана и ако се откажем от нея, ще трябва да плащаме неустойка. Това пак са пари. И изобщо утре по график не работим в павилиона. Кога ще снимаме Митко? Един гаф повлича след себе си друг — и така до безкрай, като лавина.
— И какво предлагате вие? Сеня, виждате ли някакъв изход? Аз например не виждам. Да, съгласна съм, хората са изнервени, работата върви зле, ние понасяме допълнителни финансови щети. Но аз не виждам как това може да се промени или поправи. Има само един начин да възстановим реда на площадката…