Незаключената врата
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #23
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542609438
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Незаключената врата». Краткое содержание книги:
— Да махнем оттук ченгетата — бързо се намеси Мусатов. — И аз със сигурност знам, че вие имате връзки, с чиято помощ бихме могли да го направим.
— Не, Сенечка, това не е изход. По-точно, изход е, разбира се, но не правилният. Редът ще се възстанови само когато престъпникът бъде намерен. И ние с вас трябва да направим всичко, което зависи от нас, за да ускорим това. В неделя цялата група има почивен ден. Аз предлагам всички да се съберем на едно място, всички до един, да помолим и актьорите, които сега са в Москва, също да дойдат. И да се разберем с милиционерите да се срещнат с нас в спокойна обстановка, да изяснят всичко, което им трябва. Не накъсано, в петминутни разговори, след които два часа по-късно изплуват нови и нови въпроси, а както трябва. Ще се наложи да пожертваме един почивен ден, но това ще е от полза за работата. Колкото по-скоро намерят престъпниците, толкова по-бързо ние ще можем да се върнем към нормален ритъм на работа. Аз не мога да предложа нищо друго. А вие?
Днес Руслан за пръв път след 9 юни дойде на площадката. Докато не се върна Яна, той не излизаше от къщи, понеже се страхуваше да не пропусне съобщение от нейните похитители. Жена му се върна рано сутринта, до четири следобед я разпитва следователят и след това Руслан дойде в „Мосфилм“, макар че до планирания край на работния ден оставаха само три часа. И Яна беше с него, седеше тихичко в един ъгъл и с никого не разговаряше. Наталия обърна внимание, че Яна бе престанала да реагира дори на Ира Савенич. По-рано, само Руслан да заговореше с актрисата, лицето на Яна буквално се променяше и в такива минути тя се стараеше да се намира по-близо до мъжа си, за да чува всяка дума. Сега обаче седеше неподвижно и дори не поглеждаше наоколо.
— Добре ли си? — загрижено я попита Наталия, като приближи до нея с пластмасова чашка кафе в ръце.
— Нормално — отвърна през зъби Яна.
— Не искаш ли да те закарат вкъщи? — предложи Воронова. — Трябва да си почиваш, да събираш сили…
— Няма нужда. Ще остана тук. Благодаря.
Наталия мълчаливо сви рамене и се отдалечи, но реши сериозно да си поговори с Руслан. Момичето беше преживяло такива тревоги, сигурно му трябваше медицински надзор и лечение, а не тъпо седене на снимачната площадка — сега това явно изобщо не беше интересно за Яна, не я развличаше.
— Яна не иска да остава вкъщи сама — твърдо заяви Руслан, когато Воронова сподели с него съображенията си. — Страхува се. По-добре да седи тук. И после, може да е нужна на следователя, тук той може да я намери винаги. А вкъщи няма дори телефон.
— Тя изглежда толкова измъчена — със съчувствие каза Наталия. — Не е работа това, Руслан. Трябва да измислим нещо.
— Всичко е наред, Наталия Александровна, не се тревожете за нас.
— Дали да не я изпратим на вилата на едни мои приятели? Там има чист въздух, тишина, спокойствие. И няма да бъде сама, така че няма от какво да се страхува.
— Тя няма да отиде никъде, вече говорих с нея за това. Благодаря ви за грижите, Наталия Александровна, но…
— Добре, ти си знаеш — разстроено махна с ръка Наталия. — Но поне не мъкни Яна с метрото, струва ми се, че е останала съвсем без сили, току-виж, припаднала. Днес Ира ще ви закара у вас, а утре ще решим — или Мусатов ще ви прати кола, или аз ще мина да ви взема. Разбрахме ли се?
Всичко вървеше наопаки, нищо не я задоволяваше, но тя стискаше зъби и упорито действаше. Не бива да спираш, не бива да мислиш колко ти е трудно, не бива да се самосъжаляваш. Цял живот тя е живяла именно така, със стиснати зъби и надвивайки онова „не мога“, е правила каквото трябва. Длъжна е да направи този сериал, не може да го зареже, защото има договор с продуцентската фирма и служителите на тази фирма разчитат сега на гарантирана заплата в течение на няколко месеца. Договорите с актьорите са подписани, половината от тях са звезди и ако Наталия прекрати снимките, те никога повече няма да се съгласят да участват в неин филм, защото режисьорката Воронова ще се окаже ненадеждна. А и да се съгласят, ще поискат свръхвисоки хонорари и ще уговорят в договора огромна неустойка за отказ от снимки. И за своите бъдещи филми Наталия ще трябва да търси много повече пари, отколкото другите режисьори. И изобщо Наталия Воронова не може да зареже започнатата работа, защото никога не е постъпвала така. Това противоречи на характера й. Никога — през всичките й четирийсет и шест години — не й е било леко, но се е справяла. И сега ще се справи.
Снимките приключиха в седем и половина. Участието на Ира Савенич бе приключило преди това, но тя не си тръгваше, добросъвестно чакаше да се освободи Руслан, та да ги закара с Яна със своята кола.