Сибирски тайни
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #32
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1710-5
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Сибирски тайни». Краткое содержание книги:
— А кой ще бъде там?
— Цялото ръководство, включително и кметът. А приятелят ни Ворожец бил главен спонсор. Излиза, че нашият човек е и меценат.
— Сиреч, там ще са и хората, с които ще трябва да преговаряме за купуване на парцел?
— Мисля, че да — кимна Юра.
— А можем ли да научим по-точно кои?
— Без проблеми.
Той извади телефона и набра последния номер, с който бе говорил.
— Как й беше името на помощничката? — попита шепнешком Настя, докато слушаше дългите сигнали. — Вече съм го забравил.
— Ина — подсказа му тя, като извади от чантата бележника със записките си. — И включи високоговорителя.
Ина изброяваше имената на поканените, а Настя следеше има ли ги в нейните списъци и при всяко съвпадение мълчаливо кимаше. Когато броят на тези, които я интересуваха, надхвърли двайсет, тя затвори бележника и демонстративно подръпна пеша на якето, сочейки с пръст маратонките си, покрити с прах и борови иглички.
Коротков разбиращо кимна и попита в телефона:
— Определен ли е дрескод? Благодаря, с колежката ще си погледнем графиците и ще ви съобщим решението си.
— Толкова си делови, че чак да го дострашее човек — засмя се Настя, щом Юра приключи разговора. — Колежки, графици, решения… Също като при големите клечки.
— Ами какво да правя? — изразително разпери ръце той. — Длъжността ме задължава. Когато търчах като оперативен работник, всичко беше по-просто. А сега вечно с тия елегантности. И аз още не съм изучил всички думи. Например това, как беше… Каж… кежу… Не, не мога да го изговоря. Е, това, с което трябва да бъдем на тържеството в театъра.
— Casual elegant?
— Ха, точно. Не ми беше удобно да питам Ина какво означава. На теб се надявах. Е, та какво е то?
— Нормално — успокои го Настя. — Горе-долу като дрехите, които сме си взели за делови вечери. Ще мине. Е, какво, да се обадя ли на Саша? Той да си даде командата, да не излезе, че самоволничим.
— Обади се. И хайде вече да вървим, Настюха, времето си тече, а за днес сме планирали още четири парцела.
Александър Каменски одобри идеята да посетят тържеството: личното познанство винаги е полезно, особено ако успеят да бъдат представени и на действащия кмет, и на неговите конкуренти в изборите. Някой от тях ще стане първият човек и ще ръководи града по време на строителството на почивната база, така че не е зле предварително да ги предразположим.
— Ако трябва да си купите официални дрехи за вечерта, не се притеснявайте — каза за довиждане брат й. — Всички трябва да видят, че не сте някакви бедняци. Посланикът е лицето на страната.
— Ще се справим и така — изхъмка Настя.
След като огледаха парцелите, Настя и Коротков отидоха в хотела, похапнаха в ресторанта и се качиха в стаите си, за да изберат дрехи за посещението в театъра. Тя всъщност май се изсили, като заяви гордо на брат си Саша, че ще се „справят“. Тъмносивият й костюм с панталон имаше напълно делови и строг вид, но в него нямаше нищо тържествено. Да имаше поне някакви украшения… Но тя и брошка не взе за тази командировка, и през ум не й мина. Само венчалната халка, която никога не сваляше. Едно правилно подбрано шалче би могло да спаси ситуацията. Ала къде да го намери в неделя следобед? В празнични дни обикновено работят само бутиците, чиито цени карат Настя да потрепери от ужас и да й се приреве от горестната мисъл, че трийсет години вярна държавна служба не струват и пукната пара в очите на въпросната държава. Магазините от по-долна класа като правило са затворени в неделя. Проблемът дори не е в това, че тя няма средства, сега и заплатата й е добра, и Александър преведе на картите им с Коротков предостатъчна сума, като заръча на пратениците си нищо да не си отказват. Има пари. Но има и обида. И тази обида не й позволява радостно да ги харчи за неща, които според нея са прекалени и не са жизнено необходими. Извади комплекта козметика и леко се гримира. Видът й се подобри, но немного.
Потропа на вратата към стаята на Коротков.
— Юра, как върви?
— С тези дрехи ставам само за погребение — чу от спалнята мрачния му глас. — Или за съдебен процес, на подсъдимата скамейка.
Той се появи пред нея с тъмен костюм и строга вратовръзка. Светлата риза на едва забележими райенца не спасяваше положението.
— Мрачно и сериозно — констатира Настя. — И аз не съм по цвете. Какво ще правим? Ще го пратим по дяволите или ще опитаме да предприемем нещо?
— Ще трябва да предприемем — въздъхна Коротков. — Налага се да направим впечатление на адекватни хора, с които можеш да си имаш работа.