Сибирски тайни

Тя разглеждаше гостите на тържеството и същевременно продължаваше да размисля как се променя човек с годините… И как се е променила самата тя. Излиза, че и онази деветокласничка, в която се влюби Льоша Чистяков, също я няма. И самия Льошка, рижавия и чорлавия, го няма. Сега има двама съвършено различни души, които по неясно какво чудо се задържат един до друг. Беше й неприятно да мисли за това. Интересно, какви ли думи тя, петдесет и четири годишната пенсионерка, би казала сега на онова момиче? Не отивай да работиш в милицията? Не се омъжвай за съученик? Не, не и не. Тя не би дала такива съвети. Дори за миг в живота си не бе съжалявала нито за първото, нито за второто. Какво тогава? Нима през всичките тези години не е поумняла, не е помъдряла и не може да каже абсолютно нищо на онова момиче? И няма нищичко, което би искала да сподели с него?

Когато преди началото на „веселата сбирка“ в ложата дойде Ворожец, Настя безмълвно се наруга, задето е била невнимателна: за какво изобщо е мислела? Та нали е ясно, че щом Ворожец настанява гостите си в ложата на дирекцията, значи, и той ще бъде в нея. Та къде другаде може да седи главният спонсор на празника? Или в „губернаторската“ ложа, или тук. Между другото, защо не е до Смелков? Нали толкова много се говори за дългогодишното им приятелство…

Пьотър Сергеевич се появи, придружен от необикновено красива синеока брюнетка с дълга тъмночервена рокля с дълбоко деколте, която представи като Галина, своята приятелка. Представлението, подготвено за юбилея, се оказа наистина много весело: десет петминутни смешни пародии на най-известните спектакли на Вербицкия драматичен театър през всички години на неговото съществуване. Отначало двуминутна сцена от спектакъла в оригинал, после три минути пародия. Настя оцени оригиналността на замисъла и виртуозното изпълнение. На хората, които бяха измислили и осъществили това, би трябвало да се постави най-високата оценка! Особено я развесели сцената от спектакъла „Платон Кречет“: за обиграване бе избран епизодът, в който главният герой, Платон, замислено свири на цигулка и размишлява на глас върху нещо сложно, свързано с работата му. В пародийната част бяха вплели мотиви от „Цигулар на покрива“, а на финала преминаха към Шерлок Холмс, като завършиха с прочутата музика от сериала и репликата за Уотсън. Залата прогърмя. Получи се наистина много изящно и смешно.

— Да вървим да работим — с искрено съжаление каза Настя, когато представлението свърши.

Да, в случая коктейлът беше именно работа. Да се запознават, да правят впечатление, да завързват познанства, да извличат информация… От всичко изброено Настя Каменская обичаше да прави само последното. Но останалото беше необходимата прелюдия, без която нищо не би излязло. Кой ще си има работа с човек, когото не познава или не му е симпатичен?