Сибирски тайни
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #32
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1710-5
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Сибирски тайни». Краткое содержание книги:
От прозореца на кабинета му добре се виждаха външните порти, Пьотър Сергеевич току вдигаше очи от книжата и поглеждаше нататък. Ето, пристига момчето с раздрънкания джип, Ина излиза да го посрещне… Значи, той съвсем скоро ще научи с какво са се занимавали московчаните снощи. Игорьоха вечно подозира всички и се презастрахова, а в тази двойка няма нищо опасно, Ворожец долавя това с шестото си чувство. Но щом Игор и Костик го помолиха — трябва да го направи. Днес Вербицкият драматичен театър празнува седемдесетгодишнината си, планирана е тържествена част с речи и награди, както си му е редът, после следва някаква „весела сбирка“ — около час, сетне коктейл. Е, разбира се, и банкет за градския елит. Пьотър Сергеевич е сред поканените, че как иначе, нали е спонсор! Естествено, ще бъдат и кметът, и началникът на полицията, че и цялото ръководство на града ще дойде. Костик вероятно пак ще се престори, че за Ворожец само е чувал… Добре де, не е това най-важното, Пьотър Сергеевич всичко разбира. Важното е, че ще може да поспре при Игор и да му каже да изхвърли от главата си разните глупости за московчаните, защото те са нормални хора, обикновени и разбираеми, не са двулични. Впрочем нека първо видим какво ще каже извиканото от Ина момче…
Той отново погледна през прозореца и с учудване забеляза, че портата започна да се плъзга. Това пък кой ще е? Нямаше уговорени срещи и не очакваше никого. Ала щом видя малката сребристосива малолитражка, се усмихна: Лорик е благоволила да дойде, дъщерята на Костя. Сигурно ще моли за нещо. За какво друго ще идва в неделя при добрия чичо Петя, ако не с намерение той да й помогне в поредния конфликт с родителите й? Малко нещо да се разклати помежду им — и тутакси хуква при чичо Петя или при чичо Игор: помагайте, спасявайте! Да, правилно постъпи той, като не се ожени и не създаде деца. За какво са ти такива хлапетии, дето търсят помощ и съвет не от родителите си, а точно обратното, спасяват се от майка си и татко си при техните приятели? Е, на някого може и да му трябват такива отрочета, ала не и на него, Пьотър Ворожец.
Лорик, грациозна като кошута, изскочи от колата и се втурна към входа. Пьотър Сергеевич заключи кабинета и слезе долу. Ина и компютърджията бяха в кабинета за гости.
— Кажи на Надя да сервира кафе и десерти. Лорик дойде.
— Разбира се, Пьотър Сергеевич.
Нахлулата в къщата Лариса тичешком се хвърли на врата на Ворожец и забърбори:
— Чичо Петечка! Колко ми беше домъчняло! Вие съвсем престанахте да идвате у нас!
Ворожец прегърна момичето и го целуна по слепоочието.
— Ти пък откъде знаеш дали идвам или не — подсмихна се иронично той. — Нали не живееш в резиденцията.
Лариса обидено изду устнички.
— Е, и какво? Мама винаги казваше: ела си довечера, чичо ти Петя ще дойде на вечеря. И аз почти винаги идвах. А сега вече отдавна не казва така. Значи, не ходите у тях.
— Домъчня ти, а? — недоверчиво присви очи Ворожец.
— Аха — потвърди тя, — просто ужасно ми домъчня.
— Ясно. Да вървим да пийнем кафенце с пасти. Ще ми кажеш какво е станало пак.
— Ех, че сте и вие, чичо Петя… — разстроено избъбри Лариса.
— По-добре кажи: „Както винаги, сте прав, чичо Петя“ — поправи я той с усмивка. — Е, та какъв е проблемът?
Редът тук беше кафето и пастите да се сервират не в трапезарията, а в хола. Разбира се, ако това не беше заключителна, десертна част от цялостно хранене. Ворожец седна на дивана, а Лариса веднага подви крака под себе си във фотьойла и се сви на клъбце.
— Вие винаги имате такива вкусни десертчета — проточи мечтателно. — Е, с една дума… С една дума, татко иска да им заведа своя ухажор да се запознаят.
— Ами заведи го. Какъв е проблемът?
— Их, чичо Петя!
Харесваше му да я ядосва. Лорик беше толкова младичка! И далеч невинаги умееше да различава шегата от казаното на сериозно. Кой знае защо, Ворожец изпитваше удоволствие, като я гледаше как се нервира и ядосва, без да разбира, че всичко става наужким. А може би това не беше удоволствие, а умиление? Не знаеше и нямаше намерение да разнищва този деликатен въпрос.
— Днес е юбилеят на драматичния театър. Баща ти и майка ти ще ходят ли? — попита той.
— Естествено! Вече цяла седмица ме тормозят да си купя прилична рокля и да ги придружа.
— И какво? Купи ли си?
— Ама моля ви се, чичо Петя! — възмутено окръгли очи Лариса. — Нямам никакво намерение. За какво са ми притрябвали тези сборища? Чудесно ще си прекарат и без мен.
— Е, тук не си права…
Ворожец замълча за известно време, докато Надя редеше на ниската широка маса чаши, кафеник, поднос с пасти, чинии и прибори. Лариса веднага протегна ръка и грабна от подноса ванилов еклер. Обожаваше сладкиши.