Сибирски тайни
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #32
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1710-5
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Сибирски тайни». Краткое содержание книги:
— Ох, никак не ми се иска… Чичо Петя, дали не може някак да се размине това, а?
Той строго погледна момичето.
— Няма да се размине. Трябва да го направиш, Лорик. Нали ти казах, че всичко ще уредя. За нищо не се тревожи. Върви в магазина, после Галя ще те заведе където е нужно. И ми се обади след… — Погледна часовника си, пресметна нещо. — След два часа. Аз ще ти кажа какво да направиш после.
— Ама как… — слисано погледна тя Пьотър Сергеевич. — Та той…
— Тръгвай, казах! — подвикна Ворожец. — И след два часа ми се обади. Щом аз обещавам, че всичко ще бъде наред, значи, ще бъде.
Лариса се потътри към вратата. От стремителното грациозно девойче, което буквално преди час долетя тук като с криле, не бе останала и следа. За някакъв миг на Ворожец дори му дожаля за нея. Но този миг се оказа твърде кратък.
От прозореца на хола той наблюдаваше как дъщерята на приятеля му Костя Смелков се качи в колата и замина. После извади телефона и набра още един номер. След още няколко минути на вратата се показаха Ина и младият компютърджия. Отново се отвориха и затвориха външните порти. Тихо тропна входната врата, върна се помощничката.
— Е, и какво се оказа там? — попита Ворожец колкото можа по-равнодушно.
— Карти на града, на прилежащите територии, на областта. Сайтовете на Водоканал и на Енергото, разделите за перспективно планиране. Сайтът на Кадастралната палата. Подборка материали по търсени думи „разпределение на сферите на влияние във Вербицк“ и „криминални войни във Вербицк“.
— И нищо друго, така ли?
— Нищо — кратко потвърди Ина.
— Пощенски кутии? Скайп? Социални мрежи?
— Нищо — твърдо повтори тя. — Само това, което изброих.
Изглежда, тези московчани снощи наистина са провели „производствено съвещание“ и са обсъдили плановете си за действие в близките дни. Засега всичко се вписва в легендата, която са изложили пред Игор Баев, а после разказаха и пред него. Значи, това най-вероятно не е никаква легенда, а чиста истина. Ами прекрасно. Точно това ще каже на Игорьоха довечера, когато се видят в театъра. И на Костик ще каже. Защото Костя ще бъде принуден пред всички да стисне ръката на Ворожец и да размени няколко думи с него. Е, няма как, нали Пьотър Сергеевич е главният спонсор на тържеството. Но Костик ще разговаря с него именно като със спонсор, а не като с личен приятел.
А може пък… Пьотър Сергеевич се усмихна на неочаквано споходилата го мисъл. Та нали е главен спонсор и се разпорежда с поканите по собствено усмотрение. За него е запазена ложата на дирекцията, в която той може да покани когото иска. Самият директор ще се намира заедно с кмета в другата ложа, „губернаторската“.
— Я се обади на нашите гости — обърна се той към Ина — и им предложи да посетят мероприятието ни. Може да им е интересно. Все пак културна програма е. Целият елит на града ще присъства.
— Разбира се, Пьотър Сергеевич — последва очакваният отговор.
Денят беше прохладен, слънчев и ветровит. Настя Каменская обичаше такова време, затова с удоволствие се разхождаше по шосето, докато Коротков обикаляше и оглеждаше парцелите. Шофьорът Володя сладко дремеше в колата под тихото чуруликане на гласовете, долитащи от радиоприемника.
Тя се спря и с наслада обгърна с поглед разкрилата се пред нея панорама. Ако трябваше сама да строи почивна база и нямаше финансови ограничения, щеше да избере точно този парцел на брега на заобиколеното от гъста гора огромно езеро. Такава красота, че чак те замайва, като я гледаш. Но Юрка обясни, че за тази земя, макар още да няма нито магистрала, нито дори утвърден проект, искат прекалено много. Впрочем такава покупка може да се окаже съвсем по джоба на брат й. Тя никога не се бе опитвала да изясни доколко е заможен Александър Каменски и колко е богата неговата банка АПК, така че нямаше реална представа за финансовите му възможности.
— Ало, блейката! — чу се отзад гласът на Коротков. — Стига си мечтала, тръгваме.
Настя се извърна.
— Тук е много красиво — каза. — Ако бях на мястото на Сашка, бих купила този парцел. Сигурна съм, че няма да намерим нищо по-добро.
— Е, защо? — възрази Коротков и запали цигара. — От северната страна има още два парцела край вода, тъкмо сега отиваме да ги видим. Вярно, те са по-далече от града, затова пък са по-евтини. Току-що ми се обади оная лелка, дето е нещо като секретарка на Ворожец. Пьотър Сергеевич ни канел да посетим довечера тържеството за юбилея на техния Вербицки драматичен театър. Какво мислиш?
Настя го погледна учудено. Как така какво мисли? Ами че то е ясно! Какви ти юбилеи, когато те си носят само ежедневни дрехи за пътуване до гората, за делови обяд или пък вечеря в скъп ресторант. Впрочем…