Сибирски тайни

В центъра на фоайето, заобиколени от непрестанно снимащи фотографи от медиите, стояха кметът, съпругата му и младо хубаво момиче с вечерна рокля. До момичето — младеж със смокинг. Дъщерята на кмета с годеника си? Или момчето е негов син? Пьотър Сергеевич май бе споменал само за две дъщери, когато им разказваше за приятеля си Смелков. Младежът беше единственият човек освен директора на театъра, който бе сметнал за необходимо да облече „тържествен“ костюм. Усмихваше се леко смутено, като при това излъчваше пълно спокойствие и увереност. Виж, момичето, както се стори на Настя, беше или напрегнато, или уплашено от нещо, или просто недоволно.

— Съпругата на Костя, Верочка — тихичко поясни Ворожец, който крачеше до нея. — Лариса, Лорик, тяхната дъщеря. И нейното гадже. Най-сетне Лорик ни го показа.

— Кой е той? — с нескрито любопитство попита приятелката му Галина, която здраво държеше кавалера си под ръка. — С какво се занимава? Къде се е запознала с него?

— Нямам представа — отговори Пьотър Сергеевич. — И аз го виждам за пръв път. Подозирам, че и Костя, и Верочка едва днес се запознават с него. Да вървим, приятели — обърна се той към Настя и Коротков, — ще ви представя на нашия кмет.

— Ами фотографите там? — притесни се Коротков. — Да не попречим?

— Я стига! Тези досадници цяла вечер ще се навъртат около кмета. Е, какво сега, да не се види с хората ли? Хайде, хайде, защото на Верочка й е скучно, поне с вас да си поговори.

Запознанството премина леко и приятно. Смелков излъчваше доброжелателност и по всякакъв начин демонстрираше дружелюбие. Горещо благодари на Ворожец за гостоприемството, оказано на гостите от Москва, представляващи такава уважавана и радваща се на добра репутация банка… С една дума, изрече всичко, което трябваше, и дори малко отгоре. При това наричаше Ворожец „Пьотър Сергеевич“ и се обръщаше към него на „ви“. Настя едва се удържаше да не прихне. След няколко простички манипулации успяха да се разделят: Коротков завладя цялото внимание на кмета, а Настя се озова в компанията на съпругата, дъщеря им, младежа със смокинга и Ворожец и приятелката му. Вера Смелкова и Галина започнаха да обсъждат някакви общи познати, а Настя и Ворожец се опитаха да завържат разговор с Лариса и нейния кавалер, който се представи като Олег. Лариса без особено желание се включваше в разговора и на Настя се стори, че тя току поглежда умолително Пьотър Сергеевич. Виж, Олег й хареса. Той не беше скован, разговаряше свободно и същевременно не допускаше никакво фамилиарничене. Умело поддържаше дистанция и демонстрираше добро познаване на театралната класика, с удоволствие обсъди с Настя току-що видения пародиен спектакъл и наблюденията и оценките му бяха умни и точни. Настя се зарадва, задето й се бе паднал толкова начетен събеседник — та нали нито с Коротков, нито с Ворожец, камо ли пък с непознатата кметска съпруга, тя едва ли би си побъбрила толкова интересно. Впрочем задачата й в това мероприятие беше да предразполага „нужните“ хора, а не гаджетата на младичките им дъщери, но нали един приятен събеседник е такава рядкост…