Сибирски тайни

— Естествено — доволно се усмихна Ворожец.

Той бавно сложи в десертната си чиния плодова кошничка и много ловко се справи с нея с помощта на десертна вилица и чаена лъжичка. Отпи три глътки от силното кафе, поглеждайки към явно притеснената си гостенка.

— От нищо не се бой, момичето ми — неочаквано меко проговори той. — Аз ще бъда наблизо, ще помагам, ако има нещо. Нали съм спонсор на юбилейното тържество, не могат без мен. А виж, ако заведеш приятеля си в резиденцията, определено няма да бъда там. И никой няма да те спаси, глупаче. Аз ще уредя всичко — обеща той и силно извика: — Ина!

Помощничката се появи след няколко секунди.

— Слушам, Пьотър Сергеевич.

— Ще свършите ли скоро там?

— Вече свършваме.

— Прекрасно. Обади се където трябва да подберат няколко вечерни рокли за Лорик. Звънни и на Галя, да отиде с Лорик и да й помогне да избере. Обясни й, че детето трябва да се облече за участие в тържествено мероприятие.

— Разбира се, Пьотър Сергеевич, сега ще направя всичко.

И ще направи. Ворожец не се съмняваше в това. Освен изпълнителността и точността, тази жена имаше още едно наистина безценно качество: абсолютно й липсваше любопитство. Не питаше нищо излишно, в нищо не се набъркваше. Цена нямаше. Отначало Ворожец планираше да вземе Ина само временно, докато си намери друг стабилен помощник, естествено, от мъжки пол. Именно затова й предложи добре платена работа без почивни дни. Пьотър Сергеевич беше сигурен, че съвсем скоро ще намери човека, който ще заеме мястото на загиналия в катастрофа предишен помощник. А два-три месеца тя можеше да поработи и без почивка. Ала месеците минаваха, а проблемът не се решаваше. Излезе, че не е толкова лесно да се намери нов помощник, който да отговаря на всички огромни изисквания на Ворожец.

Може би имаше смисъл да поразсъждава дали да не вземе Ина на постоянна работа? Не, нямаше как да стане. На него му трябваше мъж без семейство, за да живее тук, в къщичката за персонала, и да му бъде винаги подръка. А Ина имаше съпруг и син. Вярно, синът беше вече голям, учеше в институт в Кемерово и не се нуждаеше особено от майка си, но все пак… А и тя определено нямаше да се съгласи с такъв график на работа, който да удовлетворява Пьотър Сергеевич, колкото и луди пари да й предложеше. Жалко наистина.

Лариса седеше нацупена и мълчаливо поглъщаше паста след паста. Пьотър Сергеевич не нарушаваше мълчанието, пиеше кафе и размишляваше, докато отново не се появи Ина.

— Очакват Лариса в магазин „Принцеса“ на Северния проспект, номер осемдесет и девет — докладва тя. — Ще подберат рокля и всички аксесоари. Галина Евгеневна ще бъде там след час и ще помогне. Тя ще уреди прическата, маникюра и грима.

— Добре — кимна Ворожец.

Лариса седеше с вид на овца, която сега ще поведат на заколение.