Сибирски тайни
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #32
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1710-5
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Сибирски тайни». Краткое содержание книги:
А дали наистина няма? Знае ли човек…
Смелков, без да обръща внимание на сериозно изглеждащите мъже с вид на чиновници или бизнесмени, които се опитваха да привлекат погледа му и да го заговорят, насочи цялата мощ на обаянието си към Олег. Буквално го бомбардираше с въпроси. И отново Настя улови тревожния и умолителен поглед, който Лариса отправи към Ворожец. Пьотър Сергеевич започна доста ловко да заговаря кмета, като умело включваше и съпругата му Вера.
Всичко това беше симпатично и дори увлекателно, но Настя не биваше да забравя с каква цел се намира тук. Тя мислено въздъхна и заговори с Галина. Ворожец бе споменал, че й е организирал верига от спа салони. И щеше да е грехота да не се възползва от това.
Само след петнайсетина минути, докато се разхождаше с Галина из фоайето и похапваше петифури, които така и не можа да определи с какво са, Настя научи кое е най-обсъжданото събитие във Вербицк: убийството на Мила Милановская, която работела в токшоуто „Персона“. Телевизионните зрители не познавали самата Милановская, която била там главен редактор, но когато я убили, научили, че по време на подготовката за предаване с кмета Смелков изскочила някаква информация за неговия съперник Горчевски. Та именно заради тази информация била убита Милановская.
— Гена Лаевич каза, че рейтингът на Горчевски веднага тръгнал надолу — говореше Галина, като току докосваше ръката на Настя, сякаш се стараеше да привлече още по-силно вниманието й. — Всички приказват само за едно: че Горчевски бил дал мократа поръчка за Милановская.
— Кой е този Лаевич? — търпеливо питаше Настя.
Приятелката на Пьотър Сергеевич несъмнено не беше глупава, дори напротив. Но дисциплината на говорене явно не бе силната й страна. Има такива хора, които още като се запознаят с вас, могат да изтърсят: „Ленка се развежда с Вася заради оня Коля“. Нищичко не можеш да разбереш. Макар че такъв човек спокойно би могъл да каже: „Моя бивша състудентка се развежда с мъжа си, има връзка с колега и е решила да се събере с него“. Просто и ясно. Галина сипеше имена и фамилии, сякаш Настя бе нейна стара позната, беше живяла във Вербицк и познаваше всички. Налагаше се постоянно да я спира и да уточнява за кого става дума.
— Гена Лаевич ръководи предизборния щаб на Костя. Те едва ли не всеки ден правят тези допитвания. Симпатиите на населението клонят повече към Костя, но ако това е заради приказките за Горчевски и Милановская, лошо. Игор се изтормози, вгорчиха му живота, не му дават мира заради убийствата на еколозите. А сега и Горчевски… Знаете ли как го нападат!
Игор — това очевидно е полковник Баев. А че го нападат, е напълно обяснимо. Баев е приятел на Смелков. Горчевски е негов съперник. Дори уликите срещу Горчевски да натежат, противниците на сегашния кмет ще опищят света, че Баев фалшифицира материалите по делото, за да помогне на приятеля си в предизборната битка. Така Баев попада между два огъня. Не е за завиждане.
— Петя вече запозна ли ви с Игор?
— Ами ние някак… сами — позасмя се Настя. — Не бих казала, че Игор Валеревич много ни се зарадва.
— О, недейте така. — Галина направи очарователна смешна гримаса. — Игорьок е много мил, само дето е суховат, защото работата му е тежка. Хайде, ще ви запозная с Алиса, жена му, ето ги там с Игор.
В цивилен костюм началникът на управлението на вътрешните работи полковник Баев изглеждаше още по-мрачен. До него, с кисела физиономия и чаша шампанско в ръката, стоеше млада жена, която Настя отначало взе за негова дъщеря. Но се оказа, че тя е съпругата на Игор Валеревич.
Когато забеляза Настя, Баев я изгледа така, че й стана чоглаво. Господи, какво толкова му сториха те с Коротков? С какво го засегнаха, та ги смята за кръвни врагове? Полковникът видя, че приятелката на Ворожец целенасочено се движи към тях и се кани да запознае московската гостенка с жена му. И навреме се извърна и се отдалечи, уж търси някакви познати.
След няколко минути разговор с младата му съпруга Настя се почувства ужасно. Глупостта и апломбът на госпожата й се сториха непоносими. Галина забеляза, че разговорът не е по вкуса на Настя, и бързо я отведе под предлога „ох, съвсем забравих, че обещахме…“, за което Настя й беше искрено благодарна.