Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]

— Все пак беше подобрение на времето в сравнение с това, което преживяхме по-рано — каза Бинабик ведро и бутна едно камъче към Куантака, която се беше свила на рошаво колело на няколко крачки от него. Тя го изгледа косо, но после явно реши, че някакво си камъче не заслужава да си прави труда да става и да хапе господаря си, и пак затвори жълтите си очи. Джеръмайъс, който седеше до трола, я гледаше разбиращо.

Саймън отново взе дървения тренировъчен меч и тръгна напред по плочките. Макар че Слудиг все още не искаше да използват истински оръжия, бе помогнал на Саймън да завърже парчета камък към дървото, за да му придаде тежест.

— Хайде — каза Саймън и вдигна меча.

Римърсгардецът решително се хвърли напред срещу връхлитащия вятър и замахна с изненадващо бърз двустранен удар. Саймън отстъпи, отклони удара на Слудиг нагоре, след това отвърна с контраатака. Слудиг го блокира. Ударите на дърво в дърво кънтяха над плочите.

Упражняваха се повече от час, докато забуленото слънце не застана над главите им. Саймън бе започнал най-после да се чувства добре с меч в ръката: често го усещаше като част от нея, както винаги го учеше Слудиг. Разбра, че това е най-вече въпрос на равновесие — не просто да размахваш тежкия меч, а да се движиш с него, да оставяш краката и гърбът ти да ти дават сила и да позволиш на инерцията да отнесе меча до следващата позиция вместо да млатиш противника си и пак да отскачаш.

Докато се упражняваха, той мислеше за шента — сложната игра на ситите с нейните финтове и озадачаващи удари, и се питаше дали същите похвати биха вършили работа и при фехтовката. Позволи на следващите си няколко удара да го отнасят все повече и повече отвъд равновесието, докато Слудиг не можеше вече да не забележи това. И тогава, когато римърсгардецът се завъртя на пети при един несполучлив замах на Саймън с намерение да го издебне, когато се е навел прекалено силно, и да го цапне в ребрата, Саймън остави замахът му да го понесе по целия път напред като премятащо се кълбо. Мечът на римъра изсвистя над него и Саймън се изправи и фрасна Слудиг отстрани по коляното. Севернякът изпусна меча си, заподскача и почна да ругае.

— Умму бок! Много добре, Саймън! — извика Бинабик. — Изненадващ ход!

Джеръмайъс широко се усмихваше.

— Боли бе! — Слудиг разтриваше крака си. — Но беше хитро. Дай да спрем, преди пръстите ни да замръзнат за дръжките.

Саймън беше много доволен от себе си.

— Дали това ще свърши работа в истинска битка, Слудиг?

— Може би. Но може и да не свърши, ако носиш броня. Тогава можеш да се пльоснеш като костенурка и да не можеш да се изправиш навреме. Трябва да си много сигурен, преди да откъснеш краката си от земята, или ще се окажеш по-скоро мъртъв, отколкото хитър. Все пак добре го направи. — Той се изправи. — Кръвта направо замръзва във вените ми. Хайде да слезем долу в ковачницата да се стоплим.

Фреозел, младият пазител на реда в Нови Гадринсет, бе накарал няколко от заселниците да построят ковачница в една от по-просторните пещери. Те бяха работили бързо и резултатно и сега разтопяваха малкото метални отпадъци, които можеха да се намерят по Сесуад'ра, за да изковат нови оръжия и да поправят старите.