Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]

— Това е ножът на графа.

— Той го остави тук — излъга Мириамел. — Дай ми го.

Нискийката се обърна към нея. Лицето й беше тържествено.

— Той не го е оставил тук. Носи го само с най-хубавите си дрехи, а видях как беше облечен, когато дойде на палубата през нощта. И освен това носеше другия си кинжал на колана си.

— Той ми го подари, подърък ми е… — Внезапно Мириамел избухна в плач и конвулсивните ридания разтърсиха цялото й тяло, Ган Итай скочи разтревожена и затвори вратата на каютата.

— Мразя го! — изстена Мириамел. Ган Итай обви тънката си ръка около раменете й. — Мразя го!

— Какво ще правиш с неговия нож? — И като не получи отговор, попита отново: — Кажи ми, момиче.

— Ще го убия. — Мириамел сякаш придоби сила, като го каза. Сълзите й спряха. — Ще пронижа този развратен звяр и после не ме интересува какво ще стане.

— Не, не, това е лудост — каза намръщено нискийката.

— Той знае коя съм, Ган Итай. — Мириамел пое въздух. Беше й трудно да говори. — Знае, че съм принцесата, и казва, че ще се ожени за мен… за да стане господар на Набан, когато баща ми завладее целия свят. — Идеята изглеждаше нереална, но все пак какво би могло да й попречи да се осъществи? — Аспитис е помогнал да убият и вуйчо ми Леобардис. И дава пари на Огнените танцьори.

— Какво искаш да кажеш? — Очите на Ган Итай бяха напрегнати. — Огнените танцьори са луди.

— Може, но той има ковчеже, пълно със сребро и злато, и в него има книга, в която има списък на всичките му плащания. Има и роба на Огнен танцьор, навита и скрита. Аспитис никога не би носил такава груба тъкан. — Внезапно всичко стана толкова ясно, така смешно очевидно: Аспитис по-скоро би умрял, отколкото да облече нещо толкова обикновено… освен ако за това нямаше причина. И само като си помислеше, че беше впечатлена от красивите му дрехи! — Сигурна съм, че е един от тях. Кадрах каза, че той изпълнява нарежданията на Приратес.

Ган Итай свали ръката си от рамото на Мириамел и седна до стената. В тишината се чуваха стъпките на хората по палубата.

— Огнените танцьори изгориха част от Нискитаун в Набан — каза бавно старицата. — Залостваха вратите с децата и старците вътре. Опожаряваха и колеха и на други места, където живееха мои сънародници. А херцогът на Набан и хората му не направиха нищо. Нищо! — Тя прокара ръка през косата си. — Огнените танцьори винаги се позоваваха на някаква причина, но всъщност причина нямаше, само любов към чуждите страдания. А сега ти казваш, че моят господар на кораба им кара злато.

— Това няма значение. Той ще умре, преди да се покаже суша.

Ган Итай поклати глава с известно удивление.

— Старите ни господари оковаха Руян Кормчията във вериги. Новите ни господари изгарят децата ни, а ограбват и убиват и собствените си деца. — Тя сложи хладната си длан върху ръката на Мириамел. Дръпнатите й очи се свиха замислено. — Скрий ножа — каза тя най-после. — Не го използвай, докато пак не говоря с теб.

— Но… — започна Мириамел, но Ган Итай я стисна силно.

— Не — каза нискийката дрезгаво. — Чакай! Трябва да чакаш. — После стана и излезе от каютата. Вратата се затвори и Мириамел остана сама; сълзите засъхваха по бузите й.