Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]

Бърз оглед на каютата не показа нищо полезно. Мечът на графа лежеше на леглото му като някакъв езически сватбен символ — тънко, красиво изработено оръжие с дръжка във формата на морски орел с разперени крила. Това беше най-любимата вещ на Аспитис — с изключение може би на нея самата, помисли мрачно Мириамел — но не той беше целта й. Затърси по-внимателно, като проверяваше гънките на всичките му дрехи, тършуваше в ковчежета, в които той държеше бижутата и заровете си. Въпреки Че знаеше, че времето й намалява все повече, се застави отново да сгъне всяка дреха и да я върне на мястото й. Предизвикването на бдителност у Аспитис нямаше да помогне на каузата й.

Когато свърши, огледа обезсърчена каютата — не искаше да повярва, че може просто да не успее. Внезапно си спомни за ковчежето, в което бе видяла Аспитис да тъпче кесии с пари. Къде се беше дянало? Тя коленичи и повдигна висящата покривка на леглото. Ковчежето беше там, обвито с едно от хубавите наметала на графа. Сигурна, че всеки момент графът на Еадне и Дрина ще се покаже на вратата, Мириамел се вмъкна под кревата и го измъкна — стресна се от високото скърцане на железните му ъгли по дъсчения под.

Ковчежето, както бе видяла, бе пълно с кесии. Монетите бяха повечето сребърни, но във всяка торбичка имаше и златни императори. Беше истинско състояние, но Мириамел знаеше, че Аспитис и фамилията му притежават огромно богатство, в сравнение с което това тук беше просто една шепа. Тя внимателно повдигна няколко от кесиите, като се стараеше да не допусне да звъннат, и отбеляза с интерес, че ръцете й, които би трябвало да треперят, са стабилни като камък. Скрита под горния ред кесии лежеше подвързана с кожа счетоводна книга. Тя съдържаше списъци с изненадващо изящния почерк на Аспитис на местата, в които бе спирал „Облакът на Еадне“ — Винита и Гренаман, както и други имена, за които Мириамел реши, че вероятно са посещавани при други пътувания; до всяко имаше ред неразбираеми знаци. Мириамел не можа да извлече никакъв смисъл от тях и след минута припряно изучаване затвори книгата. Под нея имаше сгъната роба с качулка от груба бяла вълна, но и тя не беше обектът на търсенето й. Ковчежето не съдържаше никакви тайни, така че тя го бутна обратно под леглото.