Шпионите на Собек [bg]

— Съзряване! Просто навършване на пълнолетие! — възкликна Амеротке.

Писарите и учените стреснато го погледнаха. Амеротке извинително се усмихна. „Навършване на пълнолетие“, помисли си той. Повечето възрастни арити са били избити по времето на Тутмос, но сега техните деца бяха достигнали зряла възраст; ето защо всичко това се случваше точно сега! Беше узряла нова реколта на бунтове и размирици и вече даваше плод. Амеротке се огледа наоколо. Денят преваляше; времето минаваше. Той стана, благодари на четеца жрец и напусна Дома на книгите. Излезе на ярката слънчева светлина, прекоси многолюдните храмови дворове и отиде до будката на вратаря, намираща се до задната странична врата. Поиска назаем една раирана роба от изненадания пазач, а също и яка тояжка. Преоблече се, нахлупи качулката ниско над лицето си и се измъкна през вратата, хващайки пътя към Дома на гората. „Шуфой, помисли си иронично той, ще трябва да се задоволи със своето ухажване“.

Размахвайки тояжката, съдията си проправяше път през врящата навалица, тълпяща се по главната улица. Вдигащи се облаци прах се носеха наоколо, наситени с натрапчивите миризми на битпазар, идващи от сергиите, наредени от двете страни. Калайджии, селяни и каруцари клечаха в редици зад кошници, пълни с какво ли не — от скъпоценни камъни до плодове и цветя. Продавачи на лук, чиято струпана стока приличаше на огромни купчини от мед, се пазаряха с жени, понесли кошове със сандали, настоявайки да уточнят на каква разменна основа ще търгуват. До тях горд собственик на бял вол го теглеше под звуците на свирка и лира, преди да го предложи за продан. Мъже скорпиони се провираха през тълпата. Дякон от храма на Птах крещеше да му сторят място, а трима други жреци от неговия храм носеха малък наос, в който бе поставено изображението на бога човек56. От време на време Амеротке поспираше до някоя колона за малко и се оглеждаше, сякаш търсеше някаква конкретна сергия или определен търговец. В действителност го правеше, за да се увери, че не го следят. Щом разбра, че е в безопасност, той забърза, за да се изправи срещу непосилната и невероятна убийствена мистерия, обвила смъртта на Имотеп.