Пазачът на фара [bg]

– В какъв смисъл? – попита Паула.

Никога не се бе замисляла за това, но пък и досега не й се бе налагало да влиза в кризисен център.

– Това е много взривоопасна тема. Съществуват две коренно противоположни гледни точки, като и двете си имат яростни поддръжници. Тези, които искат мъжете да стоят настрана от кризисните центрове, твърдят, че след всичко преживяно, жените имат нужда от пространство без мъже. Други, като мен например, смятат, че това е погрешен път. Според мен мъжете в тези организации изпълняват важна функция. В истинския свят има мъже, така че отсъствието им тук би създало лъжливо чувство за сигурност. Но преди всичко е важно да покажем, че има и мъже, различни от тези, с които жените, подложени на насилие, общуват най-често. Важно е да знаят, че има и добри мъже. Ето защо тръгнах срещу течението и основах първия кризисен център, където работят хора и от двата пола.

Тя направи кратка пауза.

– Но това, разбира се, налага да проверяваме щателно мъжете, които назначаваме, и да им имаме пълно доверие.

– Как разбра, че можеш да имаш пълно доверие на Матс? – попита Патрик.

– Той беше добър приятел на племенника ми. Имаше години, през които те се виждаха много често. Именно тогава срещнах Мате на няколко пъти. Той ми разказа колко неудовлетворен се чувства от работата си. Каза, че търсел нещо повече. Когато чу за дейността на „Фристад“, Мате се разпали и успя да ме убеди, че е правилният човек за позицията. Наистина искаше да помага на хората, а тук имаше възможност да го прави.

– Защо напусна?

Патрик се вгледа в Лейла. Нещо проблесна в погледа й, но също толкова бързо изчезна.

– Искаше да продължи напред. А след нападението в него се пробуди мисълта да се завърне вкъщи. Това не е нещо необичайно. Той пострада зле, както може би знаете.

– Да, говорихме с лекарите в „Салгренска“ – каза Патрик.

Лейла си пое дълбоко дъх.

– Защо сте дошли да питате за Мате? Минаха няколко месеца, откакто той не работи тук.

– Някой тук поддържал ли е контакт с него след това? – попита Патрик, отклонявайки въпроса.

– Не, не общувахме извън работа и щеше да е странно да започнем след напускането му. Но сега бих искала да знам защо ми задавате всички тези въпроси.

Тя повиши леко глас и сключи ръце върху бюрото пред себе си.

– Матс бе открит мъртъв онзи ден. Застрелян.

Лейла ахна.

– Това не може да е вярно.

– За жалост е – отвърна Патрик.

Лейла беше пребледняла и той се замисли дали да не отиде да й донесе чаша вода. Тя преглътна, и изглежда, се посъвзе, но гласът й леко трепереше:

– Защо? Знаете ли кой го е направил?

– Засега става дума за неизвестен извършител.

Патрик усети, че се придържа към сухия полицейски жаргон, както правеше обикновено, когато ситуацията станеше по-емоционална.

Лейла очевидно приемаше новината тежко.

– Има ли някаква връзка с...?