Повелител на сенките [bg]

Ема веднага видя Марк. Сянка на проблясващата пътека пред тях, с чиято светла коса лунните лъчи си играеха. Той като че ли все още не ги беше забелязал.

Ема се затича, следвана по петите от Кристина и Джулс. Пътеката се надигаше и спускаше под краката й, но тя бе свикнала да бяга по брега, където мекият пясък поддаваше под нея. Виждаше го съвсем ясно — беше спрял и се бе обърнал към тях със слисано изражение.

Бойното му облекло го нямаше. Носеше дрехи, подобни на онези, с които беше дошъл в Института, макар тези да бяха чисти и здрави: ленени и меки, щавена кожа, високи обувки с връзки и пътна торба, преметната на гърба му. Ема видя звездите, отразени в широко отворените му очи, когато се приближи до него.

Той пусна пътната торба в краката си и впери обвиняващ поглед в тримата си преследвачи.

— Какво правите тук?

— Ти сериозно ли? — Джулиън изрита торбата му настрани и го сграбчи за раменете. — Какво правиш ти тук?

Джулиън беше по-висок от Марк, нещо, което винаги се струваше странно на Ема, защото в продължение на години Марк беше по-високият от двамата. По-висок и по-голям. Ала сега не беше нито едното, нито другото. Сега приличаше на тънко, бледо острие в мрака редом до по-солидната сила и височина на Джулиън. Изглеждаше така, сякаш всеки миг ще се превърне в лунна светлина върху вълните и ще изчезне.

Погледът му се обърна към Кристина.

— Получила си огненото ми съобщение.

Тя кимна и няколко кичура от тъмната й коса, прибрана на тила с шнола, инкрустирана със скъпоценни камъни, се обвиха около лицето й.

— Всички го прочетохме.

Марк затвори очи.

— Не мислех, че бихте могли да ме последвате по лунната пътека.

— Само че го направихме. — Джулиън го стисна по-силно за раменете. — Няма да ходиш в Царството на феите, още по-малко пък — сам.

— Става дума за Кийрън — простичко отвърна Марк.

— Кийрън те предаде — каза Джулиън.

— Те ще го убият, Джулс — каза Марк. — Заради мен. Кийрън уби Ярлат заради мен. — Той отвори очи и се взря в брат си. — Не трябваше да се опитвам да си тръгна, без да ти кажа. Не беше справедливо от моя страна. Знаех, че ще се опиташ да ме спреш, знаех и че не разполагам с много време. Никога няма да простя на Кийрън за онова, което се случи с теб и Ема, ала също така няма да го изоставя, за да бъде изтезаван и убит.

— Марк, елфите не хранят особено топли чувства към теб — напомни му Джулиън. — Принудени бяха да те върнат, а те ненавиждат да връщат нещо, което са взели. Ако отидеш в Царството на феите, ще те задържат там, стига да могат, и няма да ти бъде лесно. Ще те наранят. Няма да го допусна.