![Кралица на въздух и мрак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/2/kralica-na-vzduh-i-mrak-bg-download.jpg)
Кралица на въздух и мрак [bg]
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Тъмни съзаклятия #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-298-4
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на въздух и мрак [bg]». Краткое содержание книги:
— Но можем да ги потърсим, ако открием книгата? — попита тя.
— Ако все още разполагаме с време — отвърна Джулиън, — не виждам защо не.
— Четири дни не е чак толкова много време — рече Ема. — Мислиш ли, че този план би могъл да сработи? Или Хорас просто ни иска мъртви?
— Доста заобиколен начин да ни убие. — Джулиън отхапа от сандвича си и се загледа замислено в далечината. — Иска Черната книга. Нали го чу. Не мисли, че го е грижа как ще се добере до нея, и вероятно би трябвало да внимаваме. Ала стига само тя да е в ръцете ни… — Той посочи картата. — Виж. Ето Кръстопътя на Брам.
От това, че мястото, откъдето се предполагаше да се върнат, действително съществува, Ема се почувства мъничко по-добре.
— Ще ми се да знаех какво възнамерява да направи с Черната книга — измърмори тя.
— Вероятно нищо. Иска я, за да не бъде в ръцете на феите. Ще му спечели много политически дивиденти. Консулът не можа да сложи ръка върху нея, а ето че той го стори и на следващото събиране на Съвета ще може да се изфука с това.
— Вероятно ще каже, че Зара я е намерила — рече Ема, а после млъкна и го зяпна. — Ядеш маруля.
— Да?
Джулиън се беше навел над картата, изглаждайки я с ръка.
— Ти мразиш маруля. — Спомни си всички пъти, в които беше ял маруля пред децата, за да им даде добър пример, а после й се беше оплаквал, че има вкус на хрупкава хартия. — Винаги си я мразил.
— Така ли? — звучеше изненадан. Изправи се и се залови да събере нещата им. — Трябва да тръгваме. Този път ще пътуваме денем. Твърде много странни неща има в земите на феите нощно време.
Просто маруля, убеждаваше себе си Ема. Не е толкова важно. Въпреки това усети, че е прехапала устна, докато се навеждаше, за да вдигне раницата си. Джулиън беше препасал арбалета си на гърба и носеше раницата на другото рамо.
Откъм гората се разнесе пращене, като от трошене на клон. Ема се обърна рязко, а ръката се спусна към кръста й, търсейки дръжката на меч.
— Чули това?
Джулиън затегна каишката на арбалета си. Останаха нащрек в продължение на няколко мига, ала звукът не се повтори и нищо не се появи. На Ема отчаяно й се искаше да можеше да използва руна за изостряне на зрението или слуха.
— Възможно е да е било нищо — каза Джулиън най-сетне и макар Ема да знаеше, че не се опитва да я успокои, а просто иска да тръгват, това все пак й се стори като нещо, което онзи Джулиън, когото познаваше, би казал.
Отдалечиха се в мълчание от поляната, която само допреди няколко мига беше огряна от слънцето, а сега изглеждаше злокобна и пълна със сенки.
8
Беседки, мъртви в паметта
Даяна бързаше към къщата на Принсуотър Стрийт, а хладният утринен вятър рошеше косата й. Имаше чувството, че прелива от адреналин, напрегната от мисълта да разкаже историята си на Ема и Джулс. В продължение на толкова години я притискаше до себе си, че да сподели с Гуин бе като да строши собствените си ребра, за да му покаже сърцето си.
Надяваше се, че вторият път ще бъде по-лесно. Ема и Джулиън я обичаха, повтаряше си. Щяха да…
Закова се на място и токовете на тежките й обувки изчаткаха върху калдъръма. Весело боядисаната синя къща край канала се издигаше пред нея, обградена от кордон от стражи на Съвета. Всъщност не бяха само стражи. Доста от тях бяха млади центуриони, всеки от които беше въоръжен с дъбови тояги бо.
Даяна се огледа наоколо. Неколцина ловци на сенки минаха забързано наблизо, никой от тях не погледна към къщата. Тя се зачуди колко ли от тях изобщо знаеха, че Джулс и Ема все още са в Аликанте… но разбира се, инквизиторът беше възнамерявал да използва показанията им за назидание на останалите. В крайна сметка щяха да научат.
На най-горното стъпало видя Амелия Оувърбек, която се беше кискала заедно със Зара на погребението. Раздразнение ускори крачките й, тя мина покрай първия обръч стражи и изкачи стъпалата.
Амелия, която се беше облегнала на вратата и си бъбреше с момиче с дълга оранжево-червена коса, се обърна към Даяна с ехидна усмивчица.
— Госпожице Рейбърн. Искате ли нещо?
— Бих искала да се видя с Джулиън Блекторн и Ема Карстерс. — Даяна се стараеше да придаде възможно най-неутрално звучене на гласа си.
— Ех, да му се не види. — Амелия видимо се забавляваше. — Не мисля, че ще го бъде.
— Амелия, имам пълното право да ги видя — заяви Даяна. — Пусни ме да вляза.