Кралица на въздух и мрак [bg]

Изкачваше спираловидно стълбище, което сякаш се издигаше към звездите. Не помнеше как го беше открила, нито къде отиваше. То се издигаше от мрака и се извисяваше в облаците. Кристина беше повдигнала дългите си поли; за да не се препъне в тях. Косата й тежеше; миризма на бели рози изпълваше въздуха.

Стълбището свърши изведнъж и тя с почуда стъпи върху познат покрив; този на Института в Мексико Сити. Градът се беше ширнал под погледа й. Ангелът, сияещ в злато навръх Паметника на независимостта, паркът „Чапултепек“, Дворецът на изящните изкуства, грейнал в светлини, кулите на базиликата „Гуадалупе“ с форма на камбана. Зад всичко това се издигаха планините, обгърнали града като в шепа.

На ръба на покрива стоеше фигура, обвита в сенки: стройна и мъжествена, със сплетени зад гърба ръце. Знаеше, че е Марк, още преди да се беше обърнал, никой друг нямаше такава коса — като злато, изковано до въздушно сребро. Носеше дълга, пристегната с кожена лента туника и ленен панталон, в кожената лента беше втъкната кама. Стъпалата му бяха боси, когато се приближи до нея и я взе в прегръдките си.

Очите му бяха премрежени, натежали от желание, движенията му — така бавни, сякаш и двамата се намираха под вода. Притегли я към себе си, прокарвайки пръсти през косата й, и тя си даде сметка защо й се струваше толкова тежка — беше обвита с пълзящи стъбла, отрупани с разцъфнали червени рози. Те се посипаха около нея, когато Марк я прегърна с една ръка, а другата се плъзна от косата към устните и ключицата й, пръстите му се пъхнаха под яката на роклята й. Ръцете му бяха топли, нощта — хладна, а устните му върху нейните — изгарящи. Люшна се към него и ръцете й се вдигнаха към тила му, там, където тънките косъмчета бяха най-меки, плъзвайки се надолу, за да докоснат белезите му.

Той се отдръпна.

— Кристина — промълви. — Обърни се.

Тя се обърна в прегръдките му и видя Кийрън. Беше облечен в кадифе, така различно от простите ленени дрехи на Марк, по пръстите му тежаха златни пръстени, очите му блещукаха, очертани с кохл.10 Беше като къс от нощното небе: сребристо и черно.

Едната ръка на Марк се обви около нея. Другата се протегна към Кийрън. Кристина също посегна към него, ръцете й откриха мекотата на жакета му, притегляйки го към тях с Марк, обгръщайки ги в тъмното кадифе, от което сякаш беше изтъкан. Той целуна Марк, а после се наведе към нея, ръцете на Марк я прегръщаха, докато устните на Кийрън откриваха нейните…