Републиката на крадците [bg]

— Хитро — измънка Локи под носа си. Трябваше да има някаква разлика, само трябваше да я забележи. Вероятно торбите бяха най-добрият му шанс — със сигурност това беше най-трудната за синхронизиране част от маскировката им.

— Кръв да завали! — избумтя дълбок глас, когато Локи отново се присъедини към тълпата. Срещу него се носеше шествие от мъже, облечени в сиви и черни одежди. Наметалата им бяха окичени с емблеми, изобразяващи кръстосани чукове, което ги отличаваше като свещеници на Морганте, Бащата на градовете, бога на реда, йерархията и тежките последствия. Макар никой от теринските богове да не бе считан за враг, Морганте и последователите му бяха безспорно най-неравнодушни към полуереста на Безименния тринайсети. Морганте властваше над палачите, стражите и съдиите и никой крадец не би стъпил доброволно в негов храм.

Облечената в черно процесия, наброяваща около дузина мъже, буташе пред себе си талига, върху която имаше метална клетка. В нея бе окован слаб мъж с тяло, покрито с червени рани. Зад клетката стоеше свещеник в ръка с дървена пръчка, на чийто връх имаше извито като нокът острие, голямо горе-долу колкото пръст.

— Кръв да завали! — изрева водачът на свещениците още веднъж и послушниците зад него вдигнаха кошници към преминаващата тълпа. Значи, това беше подвижното жертвоприношение — за всяка монета, подхвърлена в кошовете, окованият затворник щеше да получи по още един болезнен, но внимателно преценен разрез. Този мъж сигурно пребиваваше в Двореца на търпението, опитващ се да изплати вината си за някакво тежко престъпление (вероятно бе неправомерно обвинен), като подлагаше няколко седмици тялото си на жестокости. Локи не можеше да отдели повече мисли за окаяния човек, защото двете момичета с тъмночервените рокли изчезваха в далечния ляв ъгъл на процесията. Той се спусна бързо на другата страна, в случай че го очакваше още някаква невидима засада.

Момичетата не се напрягаха — бяха се запътили право към Моста на седемте фенера и се намираха толкова близко, че Локи не смееше да се доближи до тях. Макар мостът да беше достатъчно широк, за да се разминат две каруци, без да си остържат колелата една в друга, той бе много по-тесен от площадите и Локи нямаше къде да се свие или скрие, ако момичетата опитаха нещо хитро. Той хвана техния темп и ги следваше като хвърчило, носейки се подире им на разстояние около трийсет метра. Стигна до средата на маршрута на състезанието, а в действителност не беше напреднал дори и с една крачка!