![Каубои и извънземни [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/3/kauboi-i-izvnzemni-bg-download.jpg)
Каубои и извънземни [bg]
- Автор: Виндж Джоан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Вестерны
Электронная книга - «Каубои и извънземни [bg]». Краткое содержание книги:
Първата й творба е публикувана в сп. „Орбит“ през 1974 година. Забелязана е веднага и получава награда „Джоун У. Кембъл“ за най-добър млад писател. След това два пъти печели „Хюго“ — най-престижната литературна награда за фантасти.
Много бързо холивудски асове на киноиндустрията я привличат, за да пренесе бляновете им от екрана на бялата страница. Нейната адаптация за „Завръщането на джедаите“ на Джордж Лукас се превръща в безспорен бестселър. В следващите няколко години първо адаптира сценария на филма „Дюн“, после пише роман по третата част на „Лудия Макс“ с Мел Гибсън, както и фентъзи истории по филмите „Жената-ястреб“ с Мишел Пфайпфър и „Уилоу“ с Вал Килмър и Джоан Уоли.
Джоан Виндж е автор на романа „Снежната кралица“, спечелил наградата Хюго за най-добър фантастичен роман, и на продълженията му „World’s End“, „The Summer Queen“ (финалист за наградата Хюго) и „Tangled up in Blue“, както и на три романа за героя-телепат Кат — „Psion“, „Catspaw“ и „Dreamfall“ и на книгата „Heaven Chronicles“. Автор е и на множество по-кратки творби, а разказите й, включително спечелилата Хюго новела „Eyes of Amber“, са публикувани в различни престижни списания и антологии. Кратките й творби са събрани в две книги — „Eyes of Amber“ и „Phoenix in the Ashes“. Виндж също така е автор на много романи филмови адаптации, сред които „Лудия Макс“ и книги по „Междузвездни войни“, превърнали се в бестселъри.
Автор е и на „The Random House Book of Greek Myths“ — книга с гръцки митове за млади читатели, с илюстрации на Орен Шърман. Няколко години подред тя рецензира японска манга и аниме за антологиите „The Year’s Best Fantasy and Horror“, под съставителството на Елън Датлоу, Кели Линк и Гавин Грант. В момента Джоан Виндж работи по новата си книга „Ladysmith“ — първи роман от поредица, чието действие се развива в Западна Европа по време на Бронзовата епоха. Дипломата й на антрополог ще се окаже много полезна в този последен проект на авторката.
Видя страх, безпомощност, гняв — но не насочени към него. Не омраза за това, което представляваше, нито отвращение от това, което им причини… само симпатия, която правеше още по-мъчително дори това да ги гледа, камо ли да ги разбере.
Ако имаха избор, биха ми помогнали — щяха да се бият за мен, ако можеха… не заради оръжието ми, а защото са добри хора… а аз… аз… Джейк отново се изправи. Болката се поразсея. Долан отново тръгна към него… още не бе приключил.
Изгледа го като парче сурово месо.
— Е — рече той, — помня, че ни каза как ще ни оставиш на сухо, заради някаква жена…
Бул го удари в гърдите, толкова силно, че краката на Джейк се отлепиха от земята. Просна се и се плъзна по земята. Не му стигаше въздух. Помъчи се да диша и не успя — сякаш гръдният му кош беше прикован за земята с железопътен шип. Дробовете му просто не работеха…
Започна да му причернява, съзнанието му запропада през реалността… в скришното му място…
… дъжд като сълзи по стъклото на прозореца… ръцете на Алис около него, гласът й нашепва в ухото му…
„Ще е по-добър живот… изчисти съвестта си. Вече дори не можеш да спиш нощем…“
… усеща топлината й по кожата си, нейния копнеж по него… по ново начало за тях двамата… като избуялия в зелено пролетен свят, в който пада сладък дъжд и смекчава немилостивата земя…
… сладък дъжд… затвори очи…
Сънуваш. Събуди се…
… отвори очи в изпечена от слънцето равнина, където животът умираше, задушен от прах, надеждата също… Бездушен хищник, плячка без надежда: приспособи се или умри… както винаги е било и винаги ще бъде…
„Не е толкова просто.“
„Просто е.“ Тялото на Алис се уви около неговото и двамата се сплетоха в любовен възел до опръсканото с дъжд стъкло.
„Можем да загърбим всичко това, да се помирим с делата си…“
… и докато я държеше в ръцете си почти беше готов да повярва…
Не, всичко е сън. Събуди се!
Винаги е било твърде късно за него…
„Винаги ме е бивало само да съм лош“, поклати глава.
„Грешиш“, прошепна тя. „Знам, че си добър човек.“
… и го целуна…
… Джейк се събуди по гръб в праха. Отвори очи, примижа срещу празното, ощавено от слънцето небе. Изгубен…
… добър човек… Алис, любимата ми, единствената, вярвала някога в мен. И я изоставих… на тях…
— Алис… — прошепна той.
Вдигна глава и видя Ела. Гледаше го с толкова болка, че сърцето му се сви. По очите й личеше, че знае точно коя част от него страда сега от съня, онази част, където физическата болка не може да достигне. Като че ли някак виждаше сънищата му…
Обутият в ботуш крак на Пат Долан скри очите на Ела и главатарят на някогашната му банда се надвеси над него.
— Май не си споменал, че взе и нашето проклето злато от дилижанса.
О, Боже… Сега му се стори, че вижда лицето на Долархайд — със сигурност го чу да промърморва:
— Моето злато…
Всички сме еднакви, помисли Джейк. Копелета… демони.
— Така, ще те питам за последно… — рече бавно Долан. — Къде ми е златото?
Бул хвана Джейк за ръката, издърпа го и го постави на колене. Джейк не каза нищо, но ръката му се сви.
Долан го удари в лицето. Бул хвана Джейк за косата и пак го изправи. Долан отново го удари и процеди през зъби:
— За последен път… къде ми е златото?
Джейк вдигна поглед, но видя само движещи се петна — устата и гърлото му бяха пълни с кръв. Изкашля се мъчително и вдиша със звук, напомнящ на предсмъртна агония. Спомни си смъртта на Мийчъм…
Всеки, който ме доближи, ще умре… или вече е мъртъв. И само аз съм виновен. Като пустинята съм — бива ме само да убивам…
— … демони… — изломоти Джейк.
— Какво казваш? — Долан го разтресе, за да не изпадне отново в безсъзнание.
— Демоните взеха златото ти… — изхъхри Джейк, опитвайки се да произнася думите отчетливо. — В ада си го поискай обратно…
Долан цъкна с език, като на твърдоглаво дете.
Бул го пусна и Джейк отново се строполи в пръстта.