Краля демон [bg]

Изгледите за бъдещето ѝ се търкулнаха към нея. Точно пред краката ѝ се простираше широк път и се губеше в далечината — планът, който други хора чертаеха вместо нея. Недалеч по пътя виждаше брак с човек, подбран от майка ѝ. Краят му обаче не се виждаше. Поглъщаха го сенки.

От двете му страни в противоположни посоки се виеха пътеки, тесни и буренясали като избуялите тунели на лабиринта; някои едва се открояваха, но всяка криеше рискове и неизвестности. Значи имаше и други варианти, макар и трудни.

Докато седеше на пейката с притворени очи, някой седна до нея. Без да вдига клепачи знаеше кой е, затова само въздъхна дълбоко.

— Здравей, Раиса — поздрави я Елена Демонаи. — Може ли да ти правя компания?

— Здравей, Елена Сенестре. Разбира се. — Раиса използва клановата дума за „майка“. Отвори очи. — Как ме намери?

— Това място е старо, малка моя — обясни Елена и карамеленото ѝ лице се сбърчи в усмивка, която превзе зелените очи на пророчицата. — Едно от малкото с истинска сила в Дола. А тя ще ти е нужна.

Раиса се замисли върху думите ѝ. В Демонаи се научи да не задава всеки хрумнал ѝ въпрос, защото разни неща сами се избистряха с времето.

— Тревожа се, бабо — сподели Раиса. — Пътят пред мен е открит, но не съм убедена, че е правилният.

— В Призраците слънцето и звездите ни показват пътя — напомни Елена. — Шепнат ни дали сме тръгнали в правилна посока и ни държат настрана от беди. Как избягваш опасностите в Равнините?

Раиса се замисли за момент.

— Както на пазарите. Оглеждам се за несходства — когато някой ми казва едно, а очите, ръцете и тялото му ми говорят съвсем друго.

— И намираш ли такива несходства?

— Чувам думите на лорд Баяр от устата на майка ми — заяви в прав текст Раиса. — Някога имаше свое мнение. А сега… знам ли.

Елена кимна.

— Какво друго?

— Усещам, че около мен се затваря капан, а още не знам какъв. — Раиса се поколеба. — В деня на пожара видях вълци в Ханалеа, но мама сякаш не ги забеляза.

— Вълци — пророни Елена. — Родът Сив вълк е в опасност, а кралицата не го съзнава. — Вдигна поглед към Раиса. — Според магическата повеля на Наеминг висшият магьосник е подвластен на кралицата. Лорд Баяр не ми се струва подвластен на когото и да било. Нещо не е наред.

— Какво мога да направя? — попита Раиса.

— Кралицата би ли се съгласила да посети лагера Демонаи? Ще успееш ли да я придумаш?

Раиса поклати глава.

— Не знам. Едва ли. В момента не сме в особено добри отношения. Опитам ли да кажа нещо за лорд Баяр, тя се ядосва.