Друговремец [bg]

На следващия ден прекарах дълга сутрин с пациенти, търсих полезни билки в килера в кухнята и церемониално записах полезните подробности в черния тефтер на Дейви Бийтън. Излязох от тясната лекарска стаичка за малко въздух и раздвижване.

Наоколо нямаше никого, затова се възползвах и обходих горните етажи на замъка, обиколих празните стаи и лъкатушещите стълбища. Опитвах се да запомня колкото е възможно повече от плана на замъка. Бе извънредно необичаен. След години добавки вече беше трудно да се каже дали изобщо е имало план. В една от залите, например, в стената до стълбището се намираше ниша без никакво логично предназначение.

Нишата бе отчасти скрита от раирана ленена завеса - щях да я подмина, но ми се мерна нещо бяло и привлече вниманието ми. Спрях на крачка пред изхода и се взрях зад завесата. Някой, облечен с ризата на Джейми, прокарваше ръка по гърба на една девойка и я придърпваше по-близо. Тя седеше в скута му и русата й коса като поточе улавяше слънчевите лъчи през едно прозорче процеп.

Не бях сигурна какво да правя. Не исках да воайорствам, но се боях, че стъпките ми по каменния под ще привлекат вниманието им. Докато се колебаех, Джейми се откъсна от прегръдката им и вдигна поглед към мен. Очите му срещнаха моите и той ме позна. Повдигна вежди и рамене, разположи девойката по-удобно на коляното си и продължи със заниманието си. Аз също вдигнах рамене и се отдалечих на пръсти. Не беше моя работа. Не се съмнявах обаче, че и Колъм, и бащата на момичето биха счели това... „общуване“ за крайно неподходящо. Следващият побой можеше да се случи по негова вина, ако не внимаваха какво място избират за срещите си.

На вечеря седнах срещу него на дългата маса. Джейми ме поздрави любезно, ала ме наблюдаваше внимателно. Старият Алек ме прие с обичайното си „Мммпф“. Жените, както ми беше обяснил предния ден на поляната, не са естествено предразположени да ценят конете и затова с тях се говори трудно.

- Как върви опитомяването на конете? - попитах, за да прекъсна с нещо старателното дъвчене срещу себе си.

- Добре, добре - отвърна предпазливо Джейми.

Взрях се в него над купата с варена ряпа.

- Джейми, устата ти изглежда подута. Да не те е бутнал някой кон? - подкачих го.

- Да - отговори той и присви очи. - Не внимавах.

Каза го спокойно, ала усетих как голямото му стъпало застава върху крака ми под масата. Притискаше го леко засега, ала заплахата бе ясна.

- Лошо. Тези кобилки може да са опасни - рекох невинно.

Джейми ме настъпи здраво, а Алек каза:

- Кобилки ли? Ти не работиш с кобилките, нали, момко? - Опитах се да използвам другия си крак като лост, за да се освободя от Джейми, ала не успях. Накрая просто го изритах в глезена и той почти подскочи.