Друговремец [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 9789542928546
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Друговремец [bg]». Краткое содержание книги:
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗАБАВНА... прекрасни фантастични приключения, романтика, секс... идеално четиво за бягство от ежедневието.“ — ,, Сан Франсиско Кроникъл “
„Габалдон развива изкусно характерите и създава плътна атмосфера. на страниците на тази книга историята оживява за сетивата.“ — „Дейли Нюз “ (Ню Йорк)
„РОМАН, КОЙТО ТЕ ПОГЛЪЩА. смесица от история, романтика и приключение.“ — „ Синсинати Поуст “
„СМАЙВАЩ!“ — „Лос Анджелис Дейли Нюз “
„Пиршество за любителите на шотландската история, на героичните приключения и любовния роман.“ — „Киркъс Ривюс “
„ИНТРИГУВАЩ. поглъщащ. когато затворите последната страница, ще ви е трудно да се разделите с героите.“ — „Дейли Прес “ (Нюпорт Нюз)
„ОСТРОУМЕН. и богат чувствен романс и историческо приключение.“ — „Анистър Стар “
„Габалдон показва не само усет към фактологичния детайл, но и способност да създава запомнящи се характери и въздействащи еротични сцени.“ — „Лоукъс“
„ИЗПЪЛНЕН С ВЪОБРАЖЕНИЕ И НАПРЕЖЕНИЕ. първият роман на Габалдон позволява на читателя да се потопи в реалността на XVIII век, видяна през очите на жена от XX век.“ — „ Форт Лодърдейл Сън Сентинъл “
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КОЛОРИТЕН. Диана Габалдон е роден разказвач, който ще ви остави без дъх. Тя пренася читателя в друго време с лекотата на ерудиран историк, а след това вдъхва живот на героите така, че ще повярвате, че наистина съществуват.“ — „Рейв Ривюс“
- Ама какво ти има? - попита Алек.
- Прехапах си езика - измърмори той, като ме гледаше свирепо над дланта, с която притискаше устата си.
- Недодялан младок. Не че очаквам друго от идиот, дето не може да се пази от кон, когато... - Алек продължи така няколко минути, обвинявайки помощника си надълго и нашироко в несръчност, мързел, глупост и като цяло в некадърност. Джейми, навярно най-сръчният човек, когото бях виждала, не надигна глава и упорито набиваше по време на цялото конско, макар целият да се изчерви. Аз си гледах в чинията до края на вечерята.
Джейми отказа втора порция яхния и рязко стана от масата, като така сложи край на тирадата на Алек. Старият коняр и аз задъвкахме безмълвно. Старецът обърса чинията си с последната хапка хляб, облегна се назад и ме загледа язвително със синьото си око.
- Не трябва да вадиш душата на момчето - рече той. - Ако баща й или Колъм разберат, младият Джейми ще получи нещо повече от насинено око.
- Например съпруга? - Отвърнах непоколебимо на погледа му. Той кимна бавно.
- Може. А не тази трябва да е жена му.
- Така ли? - Това ме поизненада, особено след думите на Алек на полянката.
- Не, трябва му жена, не момиче. А Лери ще си остане момиче и на петдесет. - Мрачно извитата уста се изкриви в подобие на усмивка. - Може да си мислиш, че съм живял в обор цял живот, но имах жена за съпруга и знам разликата. - Той се заизправя, ала не откъсна поглед от мен. - Ти също я знаеш, моме.
Посегнах към него, за да го спра.
- Как разбра?
Старият Алек изсумтя подигравателно.
- Може да съм едноок, ама не съм сляп. - Той се отдалечи с накуцване и сумтене. Намерих стълбището и се качих в стаята си, размишлявайки какво имаше предвид конярят с последните си думи.
1 Началото на британската приспивна песничка „Старият крал Коул“. - Бел. прев.
2 Едно от названията на феите. - Бел. прев.
9. СЪБОРЪТ
Животът ми приемаше някаква форма, ако и не все още посока. Събуждах се по изгрев с останалите обитатели на замъка, хранех се в голямата зала и ако госпожа Фиц нямаше пациенти за мен, се хващах на работа в огромните градини. Още няколко жени работеха там, а край тях нареждания чакаха дребни и едри момчета, които се навъртаха наоколо и мъкнеха боклуци, инструменти и тор. Обикновено работех там по цял ден, а от време на време наминавах към кухнята, за да помогна в приготвянето на следващото хранене, освен ако нямаше спешен случай в Кланицата, както наричах складчето на ужасите на покойния Дейви Бийтън.
Понякога приемах поканите на Алек да посетя ливадите, където конете хрупаха пролетна трева и сменяха зимната си козина с нова, лъскава.
Имаше дни, когато си лягах веднага след вечеря, изтощена от работата. В други, когато можех да си държа очите отворени, се присъединявах към хората в Залата и слушах истории, песни и музика. Можех да слушам уелския бард Гуилин с часове, въпреки че почти не разбирах какво казва.
Когато обитателите на замъка свикнаха с мен и аз - с тях, някои от жените започнаха правят срамежливи опити да се сближат с мен и да ме включват в разговорите си. Очевидно много ги гризеше любопитство, но аз неизменно им давах вариации на историята, която бях разказала на Колъм, и не след дълго се примириха, че само това ще изкопчат от мен. Ала виждаха и че разбирам от лечителство и с голям интерес ме разпитваха за болежките на децата си, съпрузите си и животните си, като в повечето случаи не правеха голяма разлика между последните две.
Освен обичайните клюки и теми на разговор, много се мълвеше и за приближаващия Събор, за който за първи път чух от Стария Алек през онзи следобед на пасбището. Заключих, че събитието явно е много важно, и приготовленията за него ме доубедиха. Потокът от хранителни продукти към кухненските помещения не спираше, а в бараката за месо висяха двайсет одрани говеда, обвити в ароматен пушек, който ги пазеше от мухи. Каруци караха бъчви с бира и прислугата ги сваляше с ръчни колички в избите, от селската мелница пристигаше фино смляно брашно, а от овощните градини оттатък стените на замъка - кошници с череши и праскови.
Поканиха ме на една от тези беритби и охотно се съгласих, нетърпелива да се измъкна от сянката на каменната грамада.
Овощната градина бе прекрасна и с голямо удоволствие се разхождах сред прохладните мъгли на шотландската утрин, като докосвах още влажните листа на дърветата в търсене на лъскави, гладки череши и сочни праскови, които нежно стисках, за да проверя дали са узрели. Подбирахме само най-хубавите плодове за кошниците си, ядяхме до насита и отнасяхме останалото, за приготвянето на пити. Огромният килер за провизии вече се препълваше със сладки, ободрителни питиета, меса и други деликатеси.