Друговремец [bg]

Животът ми приемаше някаква форма, ако и не все още посока. Събуждах се по изгрев с останалите обитатели на замъка, хранех се в голямата зала и ако госпожа Фиц нямаше пациенти за мен, се хващах на работа в огромните градини. Още няколко жени работеха там, а край тях нареждания чакаха дребни и едри момчета, които се навъртаха наоколо и мъкнеха боклуци, инструменти и тор. Обикновено работех там по цял ден, а от време на време наминавах към кухнята, за да помогна в приготвянето на следващото хранене, освен ако нямаше спешен случай в Кланицата, както наричах складчето на ужасите на покойния Дейви Бийтън.

Понякога приемах поканите на Алек да посетя ливадите, където конете хрупаха пролетна трева и сменяха зимната си козина с нова, лъскава.

Имаше дни, когато си лягах веднага след вечеря, изтощена от работата. В други, когато можех да си държа очите отворени, се присъединявах към хората в Залата и слушах истории, песни и музика. Можех да слушам уелския бард Гуилин с часове, въпреки че почти не разбирах какво казва.

Когато обитателите на замъка свикнаха с мен и аз - с тях, някои от жените започнаха правят срамежливи опити да се сближат с мен и да ме включват в разговорите си. Очевидно много ги гризеше любопитство, но аз неизменно им давах вариации на историята, която бях разказала на Колъм, и не след дълго се примириха, че само това ще изкопчат от мен. Ала виждаха и че разбирам от лечителство и с голям интерес ме разпитваха за болежките на децата си, съпрузите си и животните си, като в повечето случаи не правеха голяма разлика между последните две.

Освен обичайните клюки и теми на разговор, много се мълвеше и за приближаващия Събор, за който за първи път чух от Стария Алек през онзи следобед на пасбището. Заключих, че събитието явно е много важно, и приготовленията за него ме доубедиха. Потокът от хранителни продукти към кухненските помещения не спираше, а в бараката за месо висяха двайсет одрани говеда, обвити в ароматен пушек, който ги пазеше от мухи. Каруци караха бъчви с бира и прислугата ги сваляше с ръчни колички в избите, от селската мелница пристигаше фино смляно брашно, а от овощните градини оттатък стените на замъка - кошници с череши и праскови.

Поканиха ме на една от тези беритби и охотно се съгласих, нетърпелива да се измъкна от сянката на каменната грамада.

Овощната градина бе прекрасна и с голямо удоволствие се разхождах сред прохладните мъгли на шотландската утрин, като докосвах още влажните листа на дърветата в търсене на лъскави, гладки череши и сочни праскови, които нежно стисках, за да проверя дали са узрели. Подбирахме само най-хубавите плодове за кошниците си, ядяхме до насита и отнасяхме останалото, за приготвянето на пити. Огромният килер за провизии вече се препълваше със сладки, ободрителни питиета, меса и други деликатеси.