Окото на времето [bg]

— Все едно да се срещнеш с Чосър — обясни й Коля. — Помисли си, колко англичани биха го разбрали.

Сейбъл изобщо не знаеше кой е Чосър.

Базил имаше гъвкав ум — сигурно затова бе стигнал толкова далече — и само след няколко часа можеха да се разбират достатъчно добре. Той им разказа, че е търговец и се надява да натрупа тук големи богатства.

— Търговците обожават монголите — обясни им той. — Те разкриха за нас Изтока! Катай, Чосон… — Беше малко трудно да познаят страните, които им изброяваше. — Разбира се, повечето от търговците тук са мюсюлмани и араби. А пък във Франция само шепа хора са чували за монголите. — Базил ги разглеждаше с нескрит интерес и веднага след това започна да ги разпитва — откъде идват, какво искат, какво носят.

— Слушай, малкият — сряза го Сейбъл, — не ни трябва представител. Тук си, за да превеждаш на оня дългия и нищо повече.

— Йе Лю — рече Базил. — Това му е името — Йе Лю Чу Цай. Той е китанец3.

— Отведи ни при него — нареди Сейбъл.

Базил се опита да възрази, но тонът на Сейбъл бе достатъчно красноречив и без превод. Той плесна с ръце, появи се един прислужник и ги отведе при самия Йе Лю.

Наложи се да се навеждат, докато вървяха из платнените коридори — таваните им не бяха предназначени за толкова високи хора.

В едно малко помещение в дъното на този съшит палат Йе Лю се излежаваше на нисък диван. Около него кръжеше цял рояк прислужници. На пода до дивана бяха разстлани избелели чертежи, които приличаха на карти; имаше и дребни дървени будистки фигурки и купчина дреболии — скъпоценни камъни, монети. Пълен астроложки набор, предположи Коля. Йе Лю ги покани с елегантен жест да се настанят на дивана.

Беше търпелив човек — макар да бе принуден да разговаря с тях чрез преводач, поиска първо да узнае имената им и сетне откъде са дошли. Когато му отвърнаха с изпитаното тенгри — от небесата, — той завъртя очи. Може да беше астролог, но не беше глупак.

— Трябва ни по-приемлива история — рече Коля.

— Какви представи имат тези хора за света? Знаят ли въобще с каква форма е?

— Нямам представа.

Сейбъл се надигна, дръпна една от картите и под нея се показа изсъхнала земя. Тя започна да рисува с пръст очертанията на света — Азия, Европа, Индия, Африка. След това забоде пръст в центъра.

— Оттук идваме…

Коля си спомни, че монголите са се ориентирали по юга, докато картата на Сейбъл използваше за целта севера. С тази лека корекция всичко се изясни.

— И така — продължи урока Сейбъл. — Това е Световният океан. — Тя прокара пръст между континентите. — Ние сме от ето тук — от земята отвъд океана. Прелетяхме като птици, върху нашите оранжеви криле… — Това не беше съвсем вярно, но Йе Лю, изглежда, го преглътна без възражения.