Натрапчиви мисли за петък [bg]

— Добре — каза той спокойно. — Ще се видя с Рубен и ти нося парите.

— Това безопасно ли е за теб? — попита Фрида. — Полицията притеснява ли ви?

— Не. Нищо до този момент. Рубен казва само вестниците вдигат много шум. Репортери се навъртат наоколо. Но нищо притеснително.

— Трудно ми е да ти кажа колко много съжалявам че те моля за това.

— Тогава не казвай.

Фрида приключи разговора и се обърна към Итън, който беше излязъл в антрето.

— Готов ли си? — попита го тя и той я погледна с благоговение. — Очаква ни вълнуващ ден.

Бриджит Белучи живееше в терасовидна къща в Стокуел, чиито дървени подове бяха полирани, стените бяха облицовани с дървена ламперия, по тях се виждаха абстрактни картини, а през френския прозорец се излизаше в продълговат заден двор. Тя запозна Фрида и Итън с тригодишната Там и едногодишния Руди. После изсипа на килима в дневната колекцията на Там от плюшени животни.

— Защо не ги покажеш на Итън? — подкани я Бриджит.

Там не изглеждаше особено въодушевена. Тя взе една от играчките и я притисна към себе си, обръщайки гръб на останалите. Итън се отпусна на пода и извади своята купчинка от дървени животни, които старателно подреди, издал напред долната си устна. Бриджит покани с жест Фрида да седне на дивана. Под очите й имаше тъмни кръгове, а косата й не беше измита.

— Нали казахте, че не сте на разположение? Какво ви накара да размислите? — В гласа на Бриджит нямаше и следа от благодарност.

— В момента се грижа за Итън. Но мога да ви помогна за няколко дни, докато си намерите детегледачка. Как ви звучи?

— Звучи приемливо. Смятах да се обадя в службата и да им кажа, че съм болна. — Тя изсумтя недоволно. — Всички действаме по този начин: ако ти самият си болен, няма проблем, но тежко ти, ако отсъстваш от работа заради децата си. Но пък и не мога да се преструвам на болна за по-дълго време.

Руди започна да хленчи. Бриджит погледна Фрида, тя се наведе и нежно сложи в скута си малкото момченце. То беше топло, тежеше и леко се беше изпотило.

— Къде работите?

— Преподавам италиански в една езикова школа. Обикновено сутрините съм свободна и работя следобед, както и няколко вечери седмично. — Тя все още говореше троснато. — Аз съм наполовина италианка.

— И така изглеждате.

— Може би. — Бриджит измери Фрида с поглед. — Не ми приличате на бавачка.

— Каква е вашата представа за бавачка?

— На първо място, млада.

Фрида само повдигна рамене.

— Какво се е случило с вашата детегледачка?

— Изведнъж реши, че много й липсва родният дом. Мисля, че трябва да ви задам някои въпроси. Имате ли препоръки?

— Не.

— О!

— Аз не съм професионална детегледачка. Помагам на една приятелка.

— Явно погрешно съм разбрала. Мога ли да поговоря с вашата приятелка?

— Разбира се — отвърна Фрида. — Тя е на работа в момента, но мога да й кажа да ви се обади.