Нови римски разкази [bg]

Но да спрем дотук. Един от многото занаяти, който почти бих избрал да специализирам, опознах, когато командир Гуидобалди ме нае за куриер. Може и да не беше командир и като се замисля, не се казваше Гуидобалди. Но аз го знам с тази титла и с това име. Този командир живееше в апартамент, пълен с малки деца и счупени мебели, някъде към Масао. Имаше жена -е, може и да не му беше жена - той, кой знае защо, я наричаше графиня и Йела. Името и на романеско означава уроки, но всъщност беше умалително от Мариела. Той беше дребен, облечен винаги в двуреден син костюм и с две-три значки на ревера, с военно изражение с бледо, строго и сгърчено лице, опулени очи и уста, пълна с черни зъби: пушеше като турчин. Тя беше едра отпусната кобила, само гърди и ханш, с разпуснати дълги коси и сини очи, винаги по пеньоар. Децата тичаха навсякъде с викове и бой, графинята прекарваше времето си в пушене и редене на пасианси, а слугинята Анезина, невежа селянка, не умееше да прави нищо. Апартаментът приличаше на кучкарник, с изключение на малкото студио в дъното на коридора: то беше чисто и подредено, истинско огледало. Не се искаше много, за да го държат в ред, защото там имаше само писмена маса и стол, а върху масата само телефон и списъци. В това студио работеше

командирът.

Гуидобалди, или както там се казваше, беше специализиран; специалността му беше благотворителност. Ако го слушам, той беше също и журналист, пилот, поет, филмов продуцент и коневъд; но за всички тези специалности само говореше; благотворителността обаче я практикуваше. Ще попитате: за кого? Богове! За себе си, за Йела и за децата.

В благотворителността Гуидобалди действаше по следния начин: всяка сутрин, без да обръща внимание на писъците на децата и на сцените, устройвани от Йела, отиваше в студиото, сядаше пред писмената маса, палеше цигара и след щателен преглед на съответния списък провеждаше своите сериозни разговори. Те следваха винаги един и същи модел. Някой отговаряше и тогава той, със звънък, войнствен глас, викаше:

- Командир Гуидобалди, президент на асоциацията на сираците и вдовиците от... - тук съобщаваше наименованието на някоя заслужила категория, - асоциацията организира благотворителен чай... знаем вашето добро сърце, вашата изключителна душа, вашия патриотизъм... удобно ли е да ви изпратим няколко входни билета?

На другия край на жицата човекът отговаряше с „да“ или „не“; по-рядко се ангажираше с разговор и особено ако беше схванал веднага, отговаряше ясно на Гуидобалди; той обаче, хитрецът, веднага изместваше несъгласието на политическа основа, отбелязвайки:

- Вие виждате нещата по различен от нас начин, това е всичко... разбирам, за вас определени идеали не съществуват.

После Гуидобалди отбелязваше на отделен лист името и адреса на приелите да купят билети. По-късно аз отивах там, предавах билетите и получавах парите. Чаят, естествено, не съществуваше. Но кой ще се запъти в полицията да прави оплакване за хиляда лири? Гуидобалди организираше по един чай или по една лотария месечно. На всеки два месеца сменяше името на асоциацията, която председателстваше, ала винаги запазваше височайшия характер на инициативата. По този начин успяваше да я очисти от калта, въпреки всекидневните оплаквания на Йела, че е гола и че децата растат като плевели.