Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Публицистика » Политичестки ред и политически упадък [bg]
Политичестки ред и политически упадък [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Политичестки ред и политически упадък [bg]

Электронная книга - «Политичестки ред и политически упадък [bg]». Краткое содержание книги:

В Произход на политическия ред Франсис Фукуяма проследява историческото развитие от зората на човечеството до Френската и Американската революции. В Политически ред и политически упадък той продължава своя монументален разказ за изграждането на човека като политическо животно. Започвайки с индустриалната революция, той разкрива как държавата, законът и демокрацията се развиват след тези разтърсващи събития, къде са корените на днешното напрежение между либералните демокрации и диктатурите и как неоспоримите симптоми за разпад се появяват в развитите демокрации. Ако искаме да разберем политическите системи, които доминират и управляват живота ни, задължително трябва да се върнем към техните корени и да бъдем бдителни за възможността за упадък. Това майсторско описание е задължително четиво за всеки, който иска да разбере повече за света, в който живеем.
1 ... 52 53 54 55 56 57 58 59 60 ... 286
Перейти на страницу:

Традиционните отношения патрон – клиент отдавна съществуват в Италия. Самите термини patronus и cliens са древноримски и се отнасят за силно формализирани правоотношения между патриций и плебей, които са в основата на властта на римските елити от времето на късната Република. Феодалните отношения между господар и васал могат да бъдат разглеждани като договорна форма на патронаж, при която задълженията и привилегиите на двете страни са ясно определени. С премахването на феодализма в Южна Италия тези формални отношения стават неформални, според които местните земевладелци използват своето богатство и политически връзки, за да контролират селяните.

Този традиционен тип патронаж (който съществува в много селски общности по света) постепенно се превръща в модерна клиентелистка система и както в случая с Гърция е свързан с ранното демократизиране на едно общество при отсъствието на силна автономна държава. Според Луиджи Грациано по времето на либералната република от 1860 до 1922 г. „организирането на политиката въз основа на личността и патронажа, а не на идеи и политически програми не само парализира и неутрализира опозицията, но изцяло лишава от смисъл самата идея за „партия“ освен като лични клиентелистки групи“. Както в Америка по времето на патронажната система, това има разрушителен ефект върху качеството на управлението: „Партикуларистката същност на стимулите, които крепят системата, принуждава министърът да разпорежда партикуларистки награди и наказания, което означава, че не трябва да спазва бюрократични норми на управление“. Според нашите предишни определения тази система все още не е напълно клиентелистка, тъй като няма масови политически партии. В Италия избирателното право се разширява много по – бавно, отколкото в Гърция; през 1882 г. само 6,9 процента от населението имат правото да гласуват, а всеобщото избирателно право за мъже не е въведено до 1913 г.

Както в Гърция, индустриализацията в Южна Италия започва сравнително късно. Правителството на обединената италианска държава въвежда тарифи в защита на северната промишленост и неефективните земевладелци на Юг. Северните индустрии започват все повече да снабдяват юга. Това засилва ролята на местните земевладелски класи за сметка на промишлеността и насърчава средните класи не да се заемат с предприемачество, а да купуват земя и да се присъединят към местната олигархия. Тези възможности бързо се увеличават с разпределянето на общинските земи след премахването на феодализма от Наполеон (което настъпва по – късно в Сицилия, отколкото в континентално Мецоджорно) и на църковните земи след 1860 г. Това е причина за огромни социални конфликти във връзка със собствеността на земя между различните социални класи. По този начин интересите на северната средната класа са свързани с проекта за създаване на нова модерна държава, докато южната средна класа е погълната от традиционната олигархия. Селячеството е отхвърлено като потенциален съюзник и все повече обеднява и се маргинализира. Според Грациано: „Омразата [която селяните] преди това изпитват към една далечна централна власт, донякъде смекчена от патернализма на бурбонските крале, сега се насочва срещу новата местна управляваща класа“. На юг не възниква предприемаческа средна класа, която да се ангажира с модернизация на държавата.

СЛАБАТА ДЪРЖАВА И ВЪЗХОДЪТ НА МАФИЯТА

Мафията, първото, а понякога и единственото, с което чужденците свързват Сицилия, не е древна институция, която по някакъв начин успява да оцелее до съвременната епоха. И тя, като Камората в Кампания и Ндрангета в Калабрия, възниква в Мецоджорно през XIX в. Според една от теориите за произхода на мафията първоначално мафиотите са gabelloti, богати арендатори, които посредничат между земевладелците и бедните селяни, като изнудват и едните, и другите. Диего Гамбета предлага великолепна икономическа теория за произхода на мафията: мафиотите са частни предприемачи, които защитават индивидуалните имуществени права в едно общество, в което държавата не изпълнява тази основна услуга. Това означава, че ако една от страните в една частна сделка бъде измамена от другата, в добре подреденото общество, в което се спазва върховенството на правото, ощетеният ще даде партньора си под съд. Но когато държавата е корумпирана, не може да се разчита на нея или изобщо отсъства, човек трябва да се обърне към частен защитник и да му възложи да заплаши нарушителя, че ще му счупи краката, ако не плати. По този начин мафията е просто една частна организация, която предоставя необходимата услуга, което би трябвало да извърши държавата – използването на заплаха за насилие (а понякога и самото насилие) за защита на имуществените права. Гамбета сочи, че мафията възниква именно в тези части на Южна Италия, където има икономически конфликти, свързани със земя, сключват се много сделки и съществуват политически разногласия във връзка с извършваните променени в италианската държавност след 1860 г.

1 ... 52 53 54 55 56 57 58 59 60 ... 286
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)