Политичестки ред и политически упадък [bg]

Традиционните отношения патрон – клиент отдавна съществуват в Италия. Самите термини patronus и cliens са древноримски и се отнасят за силно формализирани правоотношения между патриций и плебей, които са в основата на властта на римските елити от времето на късната Република. Феодалните отношения между господар и васал могат да бъдат разглеждани като договорна форма на патронаж, при която задълженията и привилегиите на двете страни са ясно определени. С премахването на феодализма в Южна Италия тези формални отношения стават неформални, според които местните земевладелци използват своето богатство и политически връзки, за да контролират селяните.

Този традиционен тип патронаж (който съществува в много селски общности по света) постепенно се превръща в модерна клиентелистка система и както в случая с Гърция е свързан с ранното демократизиране на едно общество при отсъствието на силна автономна държава. Според Луиджи Грациано по времето на либералната република от 1860 до 1922 г. „организирането на политиката въз основа на личността и патронажа, а не на идеи и политически програми не само парализира и неутрализира опозицията, но изцяло лишава от смисъл самата идея за „партия“ освен като лични клиентелистки групи“. Както в Америка по времето на патронажната система, това има разрушителен ефект върху качеството на управлението: „Партикуларистката същност на стимулите, които крепят системата, принуждава министърът да разпорежда партикуларистки награди и наказания, което означава, че не трябва да спазва бюрократични норми на управление“. Според нашите предишни определения тази система все още не е напълно клиентелистка, тъй като няма масови политически партии. В Италия избирателното право се разширява много по – бавно, отколкото в Гърция; през 1882 г. само 6,9 процента от населението имат правото да гласуват, а всеобщото избирателно право за мъже не е въведено до 1913 г.