За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Ако настъпи размирица сред някой от съюзните членове, останалите могат да я потушат. Ако в някоя част се появят злоупотреби, другите, незасегнатите части могат да ги отстранят. Една част от такава държава може да пропадне, без да пропадне друга; конфедерацията може да се разпадне, а отделните нейни членове да останат независими.
Съставена от малки републики, тя използува благата на вътрешното управление на всяка една от тях; а по отношение на външните работи тя разполага поради обединението на силите с всички преднмства на големите монархии.
Глава II
За това, че федерацията трябва да се състои от държави с еднаква природа и преди всичко — от републики
Хананеяните са били унищожени, защото са представлявали малки монархии, които не са сключили съюз и не са се защищавали с общи сили. Конфедерацията не е в природата на малките монархии.
Федеративна република Германия се състои от свободни градове и малки държавици, подчинени на отделни владетели. Опитът показва, че тя е по-несъвършена от Холандия и Швейцария.
Духът на монархията сее войната и разширението на територията; духът на републиката — мира и умереността. Тия два вида управление не могат да съществуват във федеративна република без известно насилие над своята природа.
Така римската история ни разказва, че когато жителите на Вей си избрали крал, всички малки републики на Тоскана ги изоставили. Когато македонските царе се сдобили с място сред амфиктионите, всичко в Гърция погинало.
Федеративна република Германия, съставена от господствуващи и свободни градове, се задържа, защото има вожд, който е и нещо като висше длъжностно лице на съюза, и нещо като монарх.
Глава III
Други изисквания към федеративната република
В холандската република нито една провинция не може да сключва съюз без съгласието на другите. За федеративната република това е един добър и даже необходим закон. Той липсва в германската конституция, където би могъл да предотврати много беди, които биха сполетели всеки един от членовете — поради неблагоразумието, амбицията или алчността на някой от тях. Република, която влиза в някаква политическа федерация, се отдава изцяло на тази федерация и нищо повече не може да даде.
Трудно е всички държави, които влизат в определен съюз, да бъдат еднакви по големина и сила. Ликийската република е представлявала асоциация на двадесет и три града; големите градове са имали по три гласа в общия съвет; средните — по два; малките — по един. Холандската република се състои от седем провинции, различни по големина, всяка от които има по един глас.
Ликийските градове са плащали данъци, които са били пропорционални на гласовете. Холандските провинции не могат да следват тази пропорционалност; те плащат според силата си.
В Ликия съдиите и градските управители са бивали избирани от общия съвет според посочената по-горе пропорция. В холандската република те не се избират от общия съвет, а всеки град назначава своите длъжностни лица. Ако трябва да се даде образец на добре устроена федеративна република, аз бих посочил ликийската.
Глава IV
Как деспотическите държави осигуряват безопасността си
Както републиките, за да се защитят, се обединяват, така деспотическите държави, за да направят същото, се отделят и се задържат, така да се каже, сами. Те жертвуват част от страната, опустошават покрайнините и ги превръщат в пустиня; така основната част от държавата става недостъпна.
От геометрията се знае, че колкото е по-голям обемът на едно тяло, относително толкова е по-малка неговата повърхност. Затова практиката на опустошаване на покрайнините е по-благоприятна за големите държави, отколкото за средните.
Такава държава нанася на себе си зло, каквото може да й нанесе жесток и неудържим неприятел.
Деспотическата държава се охранява, като използува още един начин на отделяне; тя предава отдалечените провинции в ръцете на владетели, които са й васали. Монголия, Персия, императорите на Китай имат свои васали; турците са се защищавали много добре, като са поставяли между себе си и своите неприятели татари, молдавци, влахи и някога — трансилванци.
Глава V
Как осигурява безопасността си монархията
Монархията не погубва себе си така, както прави това деспотическата държава; но една държава със средна големина може в началото да бъде завладяна. Ето защо монархията има крепости за защита на границите си, има и войска, която пази тези крепости. И най-малкият участък земя се пази с голямо умение, смелост и упорство. Деспотическите държави предприемат нашествия една против друга; войни помежду си водят само монархиите.