Анн от фермата „Грийн Гейбълс“
- Автор: Монтгомери Люси Мод
- Серия: Анн Шърли #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Анн от фермата „Грийн Гейбълс“». Краткое содержание книги:
Благодарение на това, докато Марила и госпожа Рейчъл се забавляваха безкрайно много на масовия митинг, Анн и Матю се радваха на уютната кухня съвсем сами. Ярък огън пламтеше в старовремската печка, на прозоречните стъкла бляскаха синкавобели кристали скреж. Матю клюмаше на кушетката над „Земеделски покровител“, а Анн е мрачна непоколебимост учеше уроците си на масата, но все пак с въжделение попоглеждаше поличката с часовника, където лежеше нова книга, взета назаем от Джейн Андрюс следобед. Джейн я беше уверила, че книгата положително ще породи редица тръпки или ще й поднесе редица думи в тази насока, и ръцете на Анн я сърбяха да посегнат към нея. Но това щеше да означава, че Гилбърт Блайт ще я надмине на другия ден.
Анн обърна гръб на поличката с часовника и се помъчи да си представи, че книгата я няма там.
— Матю, учил ли си някога геометрия, когато си ходил на училище?
— Ами, не, не съм — стресна се от дрямката си Матю.
— Съжалявам, че не си — въздъхна Анн, — защото иначе би могъл да ми съчувстваш. Не можеш да ми съчувстваш истински, като никога не си я учил. Тя помрачава целия ми живот. Аз съм такава тъпачка по геометрия, Матю.
— Ами, не знам — каза утешително Матю. — Мисля, че си добре по всичко. Миналата седмица господин Филипс ми каза в дюкяна на Блер в Кармоди, че си най-способната ученичка в училището и много бързо напредваш. „Бързо напредва“ бяха точно неговите думи. Има и такива, дето одумват Теди Филипс, и разправят, че не го бивало много за учител, но аз смятам, че не е лош.
Матю би сметнал всеки, който хвали Анн, „че го бива“.
— Сигурна съм, че бих се справила по-лесно с геометрията, ако той не сменяше буквите — оплака се Анн. — Аз научавам теоремата наизуст, а той я начертае на дъската и сложи букви, по-други от ония в книгата, и се обърквам. Смятам, че един учител не бива така нечестно да хитрува, не си ли съгласен? Ние учим сега земеделие и най-после разбрах кое прави пътищата червени. Това много утешава. Интересно, колко ли се забавляват Марила и госпожа Линд. Госпожа Линд казва, че Канада ще отиде по дяволите както вървят нещата в Отава и че това е голямо предупреждение за избирателите. Тя казва, че ако позволят на жените да гласуват, скоро ще видим чудесна промяна. Ти за кого гласуваш, Матю?
— За консерваторите — отговори Матю, без да се замисли. Да гласува за консерваторите беше част от неговата вяра.
— Тогава и аз съм консерваторка — заяви решително Анн. — Радвам се, защото Гил… защото някои от момчетата в училището са либерали. Предполагам, че господин Филипс също е либерал, защото бащата на Приси Андрюс е либерал, а Руби Гилис казва, че когато един мъж ухажва, той винаги трябва да държи за религията на майката и за политиката на бащата. Така ли е, Матю?
— Ами, не знам — отговори Матю.
— Ти ухажвал ли си някога, Матю?
— Ами не, не зная някога да съм — казва Матю, който положително никога не бе помислял за такова нещо през целия си живот.
Анн се замисли, подпряла брадичка на ръцете си.
— Трябва да е доста интересно, не мислиш ли така, Матю? Руби Гилис казва, че когато порасне, ще разиграва не знам колко поклонници и всички ще са луди за нея; но аз мисля, че това би било прекалено вълнуващо. Бих предпочела да имам само един, но нормален. А Руби Гилис знае какво ли не за тия неща, защото има толкова много големи сестри, и госпожа Линд казва, че момичетата Гилис се похарчили като топли банички. Господин Филипс отива да види Приси Андрюс горе-долу всяка вечер. Той казва, че ходел да й помага с уроците, но Миранда Слоун също се учи за Кралската академия и аз бих казала, че има нужда от помощ много повече от Приси, защото е толкова по-глупава, обаче той изобщо никога не отива да й помага вечерно време. Има толкова много неща на тоя свят, които не са ми много ясни, Матю.
— Ами, не зная дали ги разбирам и аз — призна Матю.
— Е, предполагам, че трябва да свърша моите уроци. Няма да си позволя да отворя тая нова книга, която ми даде Джейн, докато не свърша с ученето. Но тя е ужасно изкушение, Матю. Дори като се обърна гърбом, пак я виждам пред себе си. Джейн каза, че плакала над нея до прилошаване. Аз обичам книги, които ме карат да плача. Но май че ще я занеса тази книга във всекидневната, ще я заключа в килера за сладка и ще дам ключа на тебе. И ти не бива да ми го даваш, Матю, докато не си свърша уроците, дори да те умолявам на колене. Много хубаво е казано да устояваш на изкушението, но колко пък е по-лесно да устояваш, ако не можеш да получиш ключа. А дали да изтичам долу в избата, да донеса от зимните ябълки, Матю? Не ти ли се искат малко ябълки?