Анн от фермата „Грийн Гейбълс“
- Автор: Монтгомери Люси Мод
- Серия: Анн Шърли #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Анн от фермата „Грийн Гейбълс“». Краткое содержание книги:
— Ами не зная, но май ми се искат — каза Матю, който никога не ядеше зимни ябълки, но познаваше слабостта на Анн към тях.
Точно когато Анн победоносно се качи от избата с чинията ябълки, чу се звук на тичащи стъпки по заледената настилка отвън, след миг кухненската врата стремително се отвори и вътре се втурна Дайана Бари с пребледняло лице, запъхтяна, с шал, наметнат набързо върху главата. В този миг, изненадана, Анн изтърва свещта и чинията — чинията, свещта и ябълките се сринаха накуп долу по стълбата и бяха намерени сутринта от Марила, потънали в стопилата се лой. Тя ги събра и благодари на Господа за милостта, че къщата не се беше запалила.
— Какво се е случило, Дайана? — възкликна Анн. — Да не би майка ти да се е смилила най-после?
— О, Анн, ела веднага, бързо — тревожно я замоли Дайана. — Мини Мей е ужасно зле… тя има круп, така казва младата Мери Джоу, — а майка и татко са в града и няма кой да отиде за доктор. Мини Мей е ужасно зле, а младата Мери Джоу не знае какво да прави. И, о, Анн, мен толкова ме е страх!
Без да каже дума, Матю грабна шапката и палтото си, мина край Дайана и излезе в тъмния двор.
— Излезе да впрегне дорестата кобилка и отиде в Кармоди за лекар — каза Анн и бързо си сложи качулка и дреха. — Толкова съм сигурна, като че ли го е казал. Матю и аз сме толкова сродни души, че мога да чета мислите му съвсем без думи.
— Не вярвам да намери доктора в Кармоди — хлипаше Дайана. — Аз зная, че доктор Блер е отишъл в града и ми се струва, че доктор Спенсър щеше да отиде също. Младата Мери Джоу никога не е виждала болен от круп, а госпожа Линд я няма. О, Анн!
— Не плачи, Дай — каза й утешително Анн, — аз зная точно какво трябва да се прави при круп. Ти забравяш, че госпожа Хамонд бе имала близначета три пъти. Като гледаш три чифта близнаци, естествено добиваш голям опит. Те всичките ред по ред боледуваха от този дифтерит или круп. Чакай само да взема шишето с „ипекак“, това лекарство за по връщане, вие може да го нямате у вас. Хайде сега.
Двете момиченца изскочиха ръка за ръка и забързаха по Пътеката на влюбените и по заледилото се поле отвъд, защото снегът бе твърде дълбок, за да вземат по-късия път през гората. Анн, макар и да съжаляваше от сърце Мини Мей, съвсем не беше без чувствена спрямо романтиката на положението и сладостта отново да споделя тази романтика със сродна душа.
Нощта беше ясна и мразовита — само абаносова сянка и сребро на нежния склон; едри звезди, блеснали над мълчаливи полета; тук-там островърхи смърчове, извисили се със сняг, посипал техните клони, и вятър, засвирил през тях. Анн си мислеше, че е наистина възхитително да тичаш леко през цялата тази мистерия и прелест със сърдечната си приятелка, с която си била тъй дълго разлъчена.
Мини Мей, тригодишна, беше наистина зле. Тя лежеше на кухненската кушетка трескава и се мяташе, а хрипливото й дишане се чуваше в цялата къща. Младата Мери Джоу, гърдеста французойка с широко лице, която госпожа Бари бе взела да стои с децата, докато тя отсъства, беше безпомощна и объркана, съвсем неспособна да реши какво да прави, или да го направи, когато реши.
Анн пристъпи към работа похватно и без да се бави.
— Мини Мей наистина има круп; доста е зле, но съм виждала и по-лоши случаи. Първо, трябва да имаме много гореща вода. Я погледни, Дайана, в чайника няма повече от една чаша! Ето, аз го напълних, а ти, Мери Джоу, можеш да сложиш дърва в печката. Не искам да те обидя, но ми се струва, че си могла да се сетиш за това и по-рано, ако имаше малко въображение. Аз ще съблека Мини Мей и ще я сложа в леглото, а ти ще се помъчиш да намериш меки фланелени дрешки, Дайана. Преди всичко ще й дам една доза „ипекак“.
Не беше лесно да накара Мини Мей да вземе „ипекака“, но Анн не беше току-тъй отгледала три двойки близнаци. Детето преглътна лекарството не само веднъж, а много пъти през тази дълга, тревожна нощ, когато двете малки момичета се занимаваха търпеливо със страдащата Мини Мей, а младата Мери Джоу честно се стараеше да прави всичко каквото може — поддържаше буен огън и топлеше повече вода, отколкото би трябвало за цяла болница крупозни бебета.