Обещанието на Тъндър
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: beyond the horizon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Канушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обещанието на Тъндър». Краткое содержание книги:
— Не е много за гледане — каза и презрително тръсна глава. — Защо е толкова бледа, Тъндър?
С изпоцапаните си ръце и лице и с опиращата се във влажната земя пола, Сторм се чувстваше като просякиня до разкошната индианка. Но Грейди смяташе, че е красива и щеше да го каже, ако Сторм не бе побързала да се защити:
— Кожата ми винаги е била естествено бледа. И — тя замълча и погледна заплашително към Грейди, — ако знаех кога ще се върне съпругът ми, щях да имам по-представителен вид.
Грейди изръмжа сподавено. Усещаше надигащата се буря.
— Смеещ се ручей, заведи Малкия бизон в къщата. Искам да говоря със Сторм на четири очи.
Малкия бизон погледна от Смеещия се ручей към Сторм и после към баща си. Проницателен за възрастта си, веднага усети презрителното отношение на леля си към жената, за която баща му се бе оженил и взе решение. По целия дълъг път от резервата Смеещия се ручей му бе натъпкала главата с ужасяващи истории за отвратителни неща, които белите жени правят с малките индианчета. Така че той се страхуваше от Сторм и я намрази много преди да я види. И сега, по примера на Смеещия се ручей, със същото ледено пренебрежение, я погледна накриво и каза:
— Не ми харесваш. Никога няма да ти простя, че си се омъжила за татко. Той трябваше да се ожени за Смеещия се ручей. Такъв е обичаят на племето.
Смеещия се ручей се усмихна злобно, хвана Малкия бизон за ръка и го отведе, доволна от липсата на уважение у малкия си повереник към бялата жена, която намрази от пръв поглед. Не видя, че Сторм се уплаши, а Грейди се намръщи още повече, но и да го бе забелязала, това нищо не би променило. Ако Смеещия се ручей изобщо можеше да бъде сигурна в нещо, това бе обичта на Малкия бизон. А той беше най-важното нещо в живота на Тъндър. „Много скоро — помисли си тя радостно — ще прогоня бялата жена на Тъндър и аз, Смеещия се ручей ще заема мястото й. Така трябваше да бъде от самото начало и щеше да бъде, ако Тъндър спазваше племенните обичаи.“
Грейди мрачно се загледа след Смеещия се ручей и Малкия бизон — те вече се скриваха зад ъгъла на къщата. Обърна се към Сторм, която бе не по-малко намръщена от него.
— Защо си я довел? — запита Сторм, все още объркана от завръщането му, и то с друга жена.
— Нямах избор — рече Грейди. — Малкия бизон не искаше да напусне резервата и си помислих, че ако вземем и Смеещия се ручей, раздялата няма да е толкова болезнена. Тя му е като майка и щеше да е жестоко да го откъсна от нея. Като свикне с новия си дом и с тебе, ще я изпратя обратно при племето.
— И кога мислиш, че ще стане това? — Сарказмът й бе повече от неприкрит.
— Не знам.
— След седмица? Месеци? Години? Боже мой, Грейди, не видя ли, че тя не ме харесва? Ако остане, ще настрои сина ти срещу мен. Той вече ме ненавижда.
— Как можеш да говориш така? — възрази Грейди. — Вие току-що се запознахте. И Малкия бизон ще се оправи. Той е само на шест години и е още дете.
— Малкия бизон ще прави това, което тя му каже. Явно я обича.
— Може би — загадъчно каза, Грейди. — Но съм абсолютно сигурен, че ти ще го спечелиш. А ако сега го разделим от Смеещия се ручей, само ще го объркаме и разстроим. Освен това винаги съм я смятал за мила и великодушна жена. Първото впечатление често е измамно. Дай й време да свикне, че сега ти си ми съпруга.
— Цялото време на света няма да й стигне за това — кисело промърмори Сторм. „Господ да ни е на помощ“ — помисли си тя и се обърна.
— Сторм! — Той я докосна по рамото и тя се извъртя да го погледне с учудено вдигнати вежди. — Не се ли радваш, че ме виждаш?
— Намразих те, задето ме остави така.
Лицето му доби по-меко изражение и сините му очи заискриха.
— Трябваше. Мислех, че си разбрала. Това беше единственият начин да запазя честта си. Ако останех цялата зима с теб в къщата, никакъв тържествен обет не би ме възпрял да последвам желанието на тялото си и да се любя с теб.
Сторм се изчерви и погледна встрани.
— А сега… сега какво? Ти се върна. Това означава ли, че вече не ме желаеш както преди? Смеещия се ручей даде ли ти каквото искаше? Не разбирам защо не си се оженил за нея. Очевидно синът ти я обича, а и това повече или по-малко се е очаквало от теб.
— Ако исках Смеещия се ручей, можех да я имам още преди години — натърти Грейди. — По дяволите, Сторм, никак ли не ти липсвах?
— А аз липсвах ли ти? — засече се тя.
Ако можеше да надникне в сърцето му, би чула безмълвния му стон: „Липсваше ми както изгревът на зората или зората на нощта.“ Но беше воин лакота и красивите изрази трудно излизаха от устата му.