Песента на Кали
- Автор: Симмонс Дэн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Песента на Кали». Краткое содержание книги:
Робърт Лучак е командирован от списание „Харпърс“ в Калкута и заминава заедно с жена си и с детето си, за да издири известен индийски поет, който от години е смятан за мъртъв, но се е появил отново при странни обстоятелства. В Калкута обаче всичко е сложно и заплетено и задачата, с която е натоварен Лучак, се превръща в ужасен кошмар, след като той научава, че според мълвата поетът М. Дас е възкресен с кървав зловещ обред с човешки жертвоприношения.
Лучак не иска нищо повече от това да вземе интервю от Дас и да се прибере със семейството си, но става жертва на тъмни сили, древни и неумолими, повлекли го във водовъртеж от насилие, което заплашва да потопи целия свят в Страховитата нощ, спуснала се над Калкута.
За миг потънах в мрака на блъскащите се тела, после видях мъждивата светлина, процеждаща се през остъкления покрив високо горе, и над мен се надвеси Амрита — в лявата си ръка държеше Виктория, а с дясната разтикваше последните блъскащи се просяци. После тълпата се изнесе встрани, а Амрита ми помогна да седна на мръсния перон. Сякаш от дън земя се бе появила приливна вълна, която се беше плиснала, беше изгубила силата си и сега се отдръпваше към хаотичното хорско море и езерцата от сгушени семейства. Съвсем наблизо някакъв старец се беше надвесил над голямо канче вряла вода, която като по чудо не се беше разплискала в суматохата.
— Извинявай, извинявай — заповтарях отново и отново на Амрита, щом си поех дъх.
Сега, след като опасността беше отминала, Амрита започна ту да хлипа, ту да се смее: прегръщаше ме и ми помагаше да се изправя на крака. Проверихме дали по Виктория няма драскотини и цицини, а бебето избра точно този миг, за да се разпищи толкова силно, че се наложи и двамата да го успокояваме с прегръдки и целувки.
— Извинявай — казах аз още веднъж. — Беше ужасно глупаво.
— Виж — рече Амрита.
Там, до краката ми, лежеше най-обикновено кафяво куфарче. Вдигнах го и тръгнахме да излизаме през навалицата, покрай групички мъже с рикши, които предлагаха услугите си. Намерихме място на улицата, което не беше чак толкова оживено, и заобиколени от човешкия поток, се облегнахме на един тухлен стълб. Отново проверих дали Виктория е добре. Нямаше й нищо, тя мигаше срещу по-силното слънце и очевидно се двоумеше дали да не ревне отново.
Амрита ме хвана за китката.
— Дай да видим какво има в куфарчето и да се махаме оттук — каза тя.
— Ще го отворя по-късно.
— Отвори го сега, Боби — настоя Амрита. — Ще се чувстваме последни глупаци, ако след всичко, което преживя, се окаже, че сме взели обеда на някой бизнесмен.
Кимнах и отворих рязко куфарчето. Вътре нямаше обяд. Ръкописът лежеше на купчина от неколкостотин страници. Някои бяха написани на машина, други — на ръка върху поне пет-шест вида хартия, различна на цвят и размери. Разлистих страниците, за да се уверя, че на тях има стихове и ръкописът е на английски.
— Добре — казах аз. — Да се махаме оттук.
Затворих куфарчето и тъкмо се обърнахме да спрем такси, когато колата на Чатерджи удари със скърцане спирачки и той изскочи заедно с господин Гупта — крещеше развълнувано нещо.
— Здравейте — поздравих уморено аз. — Защо се забавихте?
11.
С плътта, с душата си мисля аз за жените на Калкута.