Жена с минало
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жена с минало». Краткое содержание книги:
Мери се запъти към гостилница „Роял“, замислена за последната част от разговора си с адвоката. Понякога погледът му я караше да се чувства неловко. Очевидно той бе разбрал, че тя не беше в състояние да събира такива суми единствено с пестене — но досега не беше споменат нито веднъж за съмненията си. Днес обаче я гледаше някак си по-различно. Не бе възможно да подозира истината, но ако кажеше на някого за предположенията си, те щяха да се разпространят много бързо във Фоуей и скоро да стигнат до Ландрет. Мери съзнаваше този риск още от самото начало, но й трябваше компетентен човек, който да се занимава с имотите й, затова се бе доверила на адвоката. Досега мистър Доун беше честен и й съчувстваше, освен това винаги й даваше добри съвети как да се справи със сложните въпроси около имуществото си. Какво ли щеше да си помисли, когато следващия месец получеше двойно повече пари? Не мога да го направя, реши неохотно Мери. Не можеше да удвои сумата за изплащане на ипотеките, без да предизвика любопитни въпроси. Въпреки вроденото си нетърпение трябваше да прояви предпазливост и да изчака.
Все още намръщена, тя остави кобилата си в двора на „Роял“ и влезе в гостилницата.
— Добър ден, лейди Блейк! — Собственикът се поклони дълбоко и потри доволно големите си ръце. — Негово благородие ви очаква в най-хубавата стая на първия етаж.
— Благодаря ви, Джъд. — Тя го последва нагоре и той й отвори с величествен жест вратата на единственото частно помещение за хранене в гостилницата За нейна изненада там беше само лорд Ръдърфорд, който я очакваше зад богато наредената маса.
— Не очаквах да ви заваря тук сам, сър. — Тя свали ръкавиците и шапката си и ги хвърли на рамката на прозореца. — Къде са момчетата?
— Роб узнал, че в града гостува пътуващ цирк. — Ръдърфорд се засмя и й наля чаша шери. — Доколкото разбрах, имало и панаир. Даже Хюго пожела да се поогледа и да прецени струва ли си да отидем всички следобед.
— Значи няма да се върнат поне няколко часа. — Мери пое чашата шери и застана до прозореца, за да гледа към улицата. — Ако знаех, щях да им дам малко пари. Те не биха ме помолили… но на панаир трябва да имаш пари, за да се забавляваш истински.
Придружителят й се покашля смутено и рече колебливо:
— Аз… ами аз си позволих…
Тя се обърна към него.
— Благодаря ви! Трябваше да се сетя, че ще го направите. — В гласа й имаше искрена топлина. Двамата се държаха съвсем естествено, когато ставаше въпрос за момчетата Трелоуни. — Колко ви дължа?
— Няма ли да ми разрешите да направя малък подарък на младите си приятели?
— Не — отговори решително тя. — В никакъв случай.
— Е, добре. Дадох на всяко момче по половин суверен. Хюго обаче ми каза, че нямал нужда от пари.
— Типично за него — засмя се Мери и му подаде един суверен, а той го прибра в джоба си с примирено изражение.
— Е, свършихте ли работата? — осведоми се лордът. — Надявам се, успешно?
— Да, благодаря. По-скоро задоволително. — Усмивката, която придружаваше думите й, беше малко отнесена.
— Отговорът ви не ме задоволява — рече почти сърдито той и се облегна на перваза на камината. — Аз съм любопитен човек. Обикновено вие лъжете с такава лекота, че никой не го забелязва. Този път обаче не полагате усилия да скриете някаква по-особена неистина. Питам се защо.
— Може би защото няма смисъл да лъжа вас, сър. — Мери отпи малка глътка шери. — Моля за извинение, че вниманието ми е другаде, но има неща, които в момента ме занимават повече от всичко друго. Разбирате ли, нямах намерение да прибавя към деловата си работа и светски задължения.
Лорд Ръдърфорд тихо изсвири през зъби.
— Значи аз съм светско задължение? Признавам, че ме улучихте болезнено. Доколкото знам, никога не съм се явявал в такава неблагоприятна светлина, поне никога пред гостите си.
Мередит се изчерви до корените на косата си.
— Простете, ако съм ви засегнала, милорд. Не исках да кажа това…
— Лъжкиня — отговори той без горчивина и без особено да подчертава думата.