Няма втори шанс [No Second Chance - bg]

— Радиомаяците ли?

— Да.

— Правят ги дори още по-тънки, но проблемът е в захранването им. Необходима е батерия. Ето къде се прецакваме. Трябва ми нещо, което може да пропътува поне осем мили. Това тук ще свърши работа.

— И накъде води?

— Имаш предвид откъде следя движението?

— Да.

— През повечето време отива в лаптопа, но ей тази джаджа е високотехнологична. — Рейчъл вдигна някакво устройство, каквото съм срещал често в света на медицината. Всъщност май съм единственият лекар на планетата без такова устройство.

— Ръчен навигатор?

— Има специален проследяващ екран. Ще го нося у себе си, когато съм в движение. — Тя пак се върна към работата си.

— А какви са всичките останали неща?

— Оборудване за наблюдение. Не знам колко от него ще успея да използвам, но искам да поставя радиомаяк в обувката ти. Ще ми се да монтирам и камера в колата. Да ти закача и някаква фиброоптика, но то може да се окаже по-рисковано. — Тя се зае с организиране на оборудването си, при което бе изцяло погълната от дейността си. Погледът й бе насочен надолу, когато заговори отново. — Искам да ти обясня още нещо.

Наведох се напред.

— Помниш ли, когато родителите ми се развеждаха? — запита.

— Разбира се, че помня. — Това беше, когато се запознахме.

— Колкото и да бяхме близки, никога не сме разговаряли по въпроса.

— Бях останал с впечатлението, че ти не желаеш.

— Не желаех — побърза да отвърне тя.

Нито пък аз, казах си мислено. Беше егоистично от моя страна. Водехме се гаджета от две години и все пак дори не я подтикнах да разкрие нещо за развода на родителите си. Причината да не отварям дума не беше просто „впечатление“. Знаех, че там се криеше нещо тъмно, някакво нещастие, което тровеше сърцето й. Не исках да ровя, да се набърквам и то да се обърне срещу мен.

— Беше по вина на баща ми.

Едва не изтърсих някаква глупост от сорта „В тези неща няма виновни“ или „В една история винаги има две страни“, но някаква частица здрав разум възпря езика ми.

Погледът й беше все тъй сведен надолу.

— Баща ми погуби мама. Прекърши душата й. Знаеш ли как?

— Не.

— С изневери. — Тя вдигна глава и ме погледна в очите. Не отклоних поглед. — Беше порочен кръг. Изневеряваше, биваше разкрит, обещаваше никога повече да не се повтаря. И пак започваше отново. Това гризеше майка ми отвътре. — Рейчъл преглътна и се върна към своите високотехнологични играчки. — Тъй че когато бях в Италия и чух, че си бил с друга…

Измислях десетки отговори, но всичките бяха безсмислени. Защото тя ми казваше открито истинската причина. То обясняваше много, предполагам, но в последна сметка беше късно. Останах на мястото си неподвижен.