Пръстенът на Савската царица
- Автор: Хагард Хенри Райдър
- Язык: болгарский
- Переводчик: О. Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пръстенът на Савската царица». Краткое содержание книги:
— Където ти можеш да преминеш и ние можем да те следваме — каза Македа. — Кажи ми сега какво трябва да направим.
Тогава той й обясни подробно. А когато привърши, принц Джошуа се намеси, че не било подходящо Детето на Царе със собствената си свещена персона да предприема такова опасно пътуване. Тя изслуша неговите възражения и му благодари за грижите към нея.
— Въпреки това аз отивам — заяви тя. — Не толкова заради чужденеца, наречен Черни прозорци, а заради възможния таен път навън от Мур, който е необходимо да зная. И все пак се съгласявам с вас, чичо мой, че за такова рисковано пътуване е нужна охрана. Затова ви моля бъдете готови да тръгнете с нас по обед, понеже съм сигурна, че тогава всички ние ще бъдем в безопасност.
Джошуа почна да търси извинения, но тя го прекъсна не без ирония:
— Не, не, вие сте твърде скромен. Честта на абати е засегната в това дело, тъй като, уви, един абати предаде Черни Прозорци и друг Абати — именно вие — трябва да го спаси. Често сте ми разправяли, чичо мой, колко сте опитен при катерене по скали и сега ще дадете доказателство за вашата сръчност и храброст пред тези чужденци. Това е заповед, не говорете повече! — И тя стана, за да покаже, че аудиенцията е завършила.
Същия следобед по планински пътеки, които познаваше, Шадрах поведе малката група хора към билото на западната крепост на Мур. Хиляда и петстотин или повече стъпки под нас лежаха големите равнини, след които, няколко мили по-нататък, можеше да се види град Хармак. Идолът на долината не можехме да видим, защото тук пропастта се издаваше напред и го закриваше от погледа ни.
— Какво сега, човече? — попита Македа, облечена в грубата овнешка кожа на селянка, в която изглеждаше също така очарователна. — Тук е проломът, там лежи равнината. Не виждам никакъв път между двете и моят мъдър чичо, принцът, ми каза, че никога не е чувал за такъв.
— Господарке — отговори Шадрах, — сега аз поемам водачеството и вие трябва да ме следвате. Но най-напред да видим дали някой или нещо не липсва.
Тогава той обиколи групата и я преброи. Бяхме всичко шестнадесет души: Македа и Джошуа, ние тримата англичани, въоръжени с автоматични пушки и револвери, нашият водач Шадрах и няколко подбрани планинци, определени по тяхната опитност и храброст. В Мур също имаше храбри мъже, особено измежду овчарите и ловците, чиито домове бяха пръснати по чукарите. Тези яки водачи бяха натоварени с въжета, лампи и леки снаждащи се стълби. Когато всичко бе проверено и изпробвано, Шадрах отиде до купчина храсталаци, които с мъка растяха върху обруления от вятъра ръб на пропастта. В средата им той намери и отмести голям плосък камък, като откри началото на някогашно стълбище с износени и порутени стъпала.
— Това е пътят на древните — обясни Шадрах, — който, както казах, открих случайно, когато бях дете. Обаче нека го следват само тези, които не се страхуват, защото е стръмен и тежък.
Джошуа, вече изморен от дългата езда и ходене по билото на пропастта, започна да умолява Македа почти отчаяно да изостави идеята за влизане в тази ужасна дупка. Оливър подкрепи молбата му с няколко думи, но и с много умолителен поглед. Тя обаче остана непреклонна:
— Чичо мой — каза му, — с вас, опитния планинар, за какво да се страхувам? Ако докторът тук, който е достатъчно стар, за да бъде баща на двама ни (що се отнася до принца, това не бе вярно), е съгласен да отиде, сигурно и аз ще мога същото, нали? Освен това, ако останех тук, вие също ще искате да останете, за да ме пазите. И аз никога не бих си простила, ако ви лиша от такова голямо приключение. Аз също като вас обичам изкачването. Да вървим, да не губим повече време!
И така ние бяхме завързани, запалихме и лампите. Пръв тръгна Шадрах с Куик (на което сержантът настояваше като негов пазач), след тях няколко от планинците със стълби, въжета, факли, храна и други съоръжения. На втора линия следваха Оливър и Македа, после аз и Джошуа. Останалите планинци от ариергарда носеха резервното снабдяване. Така ние се отправихме в това много тежко и странно пътешествие.
Първите десетина стъпала от стълбата, макар и износени и почти отвесни, като в минна шахта, не бяха толкова трудни за слизане, освен за Джошуа, когото чувах да пухти и пъшка след мен. После имаше галерия по стръмен склон в източна посока. На края й следваше втора шахта с приблизително същата дълбочина, но стъпалата бяха много по-износени, явно от водата, значително количество от която капеше от стените. Друго затруднение бе въздухът, с течение отдолу нагоре, което застрашаваше да угаси лампите ни.