Юмрукът на правосъдието
- Автор: О’Шонеси Пери
- Серия: nina reilly #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на правосъдието». Краткое содержание книги:
Той взе асансьора и слезе на първия етаж на хотела. Потъна в грижливо контролирания хаос на казиното, където не можа да се удържи и заложи двайсет долара на маса за блекджек. Беше девет часът сутринта и грееше слънце, но туристите не спираха да опитват късмета си.
Едно навъсено крупие, което явно използваше машинно масло вместо шампоан, раздаде картите. Първата карта на Пол бе обърната с лице към масата, а тази на крупието беше петица. Втората карта на Пол беше шестица. Той повдигна ъгълчето на обърнатата карта и видя, че е седмица. Тринайсет. Според правилата, научени от един вещ картоиграч на име Ал Отис, той трябваше да играе срещу петицата на крупието и да се надява крупието да падне.
Но тринайсет е апетитна ръка. Той чукна по ръба на картите пред себе си, за да си поиска още една и дяволите да го вземат крупието, ако не му хвърлеше една тройка. Сега имаше шестнайсет, най-гадната ръка в играта на двайсет и едно. Другите играчи си взеха картите и загубиха. Сега крупието беше до Пол и горната карта от тестето лежеше като жива в ръката му.
Той със сигурност щеше да остане. Имаше още някакъв шанс крупието да изтегли над двайсет и едно и да падне. Пол прехапа устни, очите му се опитваха да преминат като рентген през картата.
— Хайде — това е само игра — каза Пол.
И картата се понесе пред него сякаш на огнени криле, преобърна се във въздуха и се спря на масата пред него.
— Шестица. Губиш — каза крупието. — Съжалявам. — Той събра картите.
Пол се измъкна навън при колата си, с поолекнал портфейл и помръкнало настроение. Отправи се към западния край на Тахо. Там, на едно от разклоненията на пътя се намираше Сиера Мотърс.
— Господин Ал Баруки не работи вече при нас — посрещна го продавачът негър с дъвка в устата. — Но не се тревожете. Ще направя всичко, което той е правел за вас, няма да имате проблеми.
Той издърпа с усмивка бяла носна кърпичка и изтри невидимо петънце от една кола наблизо.
— Къде отиде? Говорих с него вчера.
— Няма да повярвате. Спечели от лотарията!
— Прав сте, не го вярвам.
— Не голяма награда, но самият той каза, че му стига.
— Стига за какво?
— Да се върне вкъщи.
— И къде е това „къщи“?
— Египет.
Пол подсвирна.
— Я виж ти! Спечелил от лотарията, грабнал жена си, децата и цялата покъщнина, натоварил се на презокеанския полет — и всичко това само за един ден? Без съмнение, брат му също е тръгнал, нали?
Продавачът кимна и млясна с дъвката.
— Миналата вечер тръгнаха за Сан Франциско. Мисля, че тази сутрин трябва да са хванали самолета за Кайро. Така че кажете за каква кола сте говорил с Мунир?
— Не за такава, дето вие можете да ми помогнете.
— Днес имам някои много добри предложения. Ето един олдс, модел 1995, круиз с антизаключващо се устройство — вие го нагласявате. Можем да направим добра сделка. Ключовете са в джоба ми, ако искате, да поразходим количката! Хей, не си тръгвай така, човече! Дай ми да си поема въздух.
Страшно ядосан, Пол потегли към автомобилното гробище на Ал Баруки.
Празно място.
Ал Баруки имаше два адреса в телефонния указател, и двата представляваха бараки в квартала „Бижу“ И в двете цареше безпорядък от изоставена покъщнина, вътре и на улицата.
„СВОБОДНО“, казваше един надпис, опрян на олющената червена ограда. Пол си помисли да се порови в отпадъците наоколо, но какво щеше да намери? Адреса в Кайро? Той седна на прага на втората барака и се замисли.
Можеха да са се случили само две неща. Ал Баруки да е бил шофьорът, който е ударил Ана Мийд и да е толкова невероятно алчен, че да е пуснал Пол по следите на колата за двеста и петдесет долара. После да е дошъл на себе си и да е драснал…
Не става. Никой не е толкова алчен. О’кей. Тогава Ал Баруки, след като е говорил с Пол, е отишъл право при човека, който му е дал каталината, и е започнал да го, или да я, изнудва.
Този вариант му хареса повече. Продавачът имаше достатъчно пари, за да даде възможност на две семейства да напуснат страната, без да се натискат за намалението, ако купиш билетите четиринайсет дни по-рано. Друго?
Ал Баруки не е можел да направи сделката по телефона и да вземе парите толкова бързо, а и едва ли е напускал планините, за да отиде някъде да сключи сделката между разговора си с Пол и дългото си пътешествие. Това означаваше, че продавачът може би все още е в Тахо, но къде?
Тялото му увисна с цялата си тежест на пантите и вратата поддаде на тласъка му. Той тръгна напред-назад като старец, който си почива след дълъг ден работа на полето.
Две хлапета на колела профучаха покрай двора с викове, ухилени до ушите. На покрива тупна една шишарка и прозвуча като изстрел. После се изтъркаля бавно по наклонената ламарина и тупна в праха наоколо. Вятърът подмяташе боклуците.