Юмрукът на правосъдието
- Автор: О’Шонеси Пери
- Серия: nina reilly #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на правосъдието». Краткое содержание книги:
Тя отвори уста, за да каже още няколко неща, преди да я прекъснат, но тогава усети едно побутване по лакътя. Пълномощникът Кимура стоеше до нея с бележка в ръка.
— Извинете ме за секунда, ваша милост — каза тя раздразнено. Беше на път да изтърве своя миг.
В бележката пишеше: „Позвънете на клиентката си. Тя иска да оттегли несъгласието си.“
Земята под краката й се разтвори и тя потъна в нея. Аргументите се изпариха от главата й. Тя каза едва чуто:
— Извинете ме, ваша милост. Трябва да се консултирам с клиентката си. Не бихме ли могли да отложим за края на дневния ред?
— Господин Стемп, съгласен ли сте? — попита Милн.
— Разбира се. Ако колегата има нещо спешно, ще бъдем щастливи да съдействаме.
Нина се обърна и ги погледна. Усмивката на Де Биърс беше подигравателна. Сигурна беше, че Стемп и Де Биърс са знаели за бележката.
Вън от залата, крайно напрегната, тя позвъни в дома на Де Биърс. Сара вдигна веднага, като че ли не бе ставала от телефона след обаждането си в съда.
— Здравей, Нина — каза тя с напрегнат глас.
— Какво става? — попита Нина, колкото можеше по-неутрално.
— О, размислих. Реших да оставя Куентин да действа. Да прави каквото ще. Не ме интересува повече.
— Малко е необичайно, Сара — каза Нина. — Изправила съм се пред съда, изнасям пледоарията си и ти изведнъж…
— О, промених намерението си. Все пак нали аз те наех. Аз съм ти шеф. Трябва да направиш каквото ти казвам. Трябва да оттеглиш несъгласието. Веднага. Думите прозвучаха отрепетирано.
— Какво мислят Моли и Джейсън?
— Това няма значение. Чековете подписвам аз.
— Има ли някой при теб, Сара?
— Не.
— Какво те накара да промениш решението си? Мислех, че това е важно за теб. Преди не си показвала и най-малкото съмнение.
— Просто направи каквото ти казвам.
— Куентин ли беше? Обади ли ти се? Какво ти каза?
— Моля те. Извинявай. Давам ти… инструкции — настоя Сара.
— Ти дойде при мен за помощ и съвет. Сега се опитвам да ти помогна, Сара. Не мисля, че си на себе си. Случва се, когато хората са под стрес, да казват неща, за които после съжаляват. Ако сега се откажеш, няма да имаш друга възможност.
— Не мога повече! Стига!
— Почти свърши. Просто трябва да поупорстваш още малко, Сара.
— Не! Казах ти какво искам. Остави Куентин да се позабавлява.
Тя затвори. Нина позвъни отново, но никой не вдигна.
Тя си пое дъх в юридическата библиотека, като гледаше към дърветата, които се притискаха към прозорците на двайсет фута височина. Почувства се така, сякаш се намираше сред непроходима тропическа гора. Стори й се, че е маймунка и че вместо адвокатската шапка има на главата си кокосов орех.
Върна се в съдебната зала, която вече се изпразваше, останалите дела бяха минали или отложени и дългата върволица адвокати и закононарушители се отправи към вратата. Двама адвокати все още стояха вътре и си разменяха любезни обиди по едно дело за неустойка на договор. Стемп и Де Биърс седяха отпред и слушаха. Тя седна отзад и зачака.
В дванайсет без десет делото бе подновено и Нина зае мястото си пред съдията.
— Е, госпожо Рейли? Все още разполагате с пет минути — каза Милн.
— Ще бъда по-кратка, ваша милост. Бих искала само да…
— Тя погледна направо към Стемп. — На този етап бих желала да ви помоля с най-голямо уважение да отложите решението си за следващата седмица.
— Искате отлагане? — каза Милн, като повдигна вежди.
— Ще помогне ли това за разрешаването на казуса?
— Не зная, ваша милост. Но ние днес разглеждаме делото, без да е минал необходимият предварителен срок. Направихме всичко възможно, за да сътрудничим на господин Стемп, като се явихме на делото и не протестирахме срещу краткия срок. Все пак бих обърнала внимание на Съда, че предварителният срок бе неадекватно кратък и не позволяваше пълна подготовка.
— Вие се справяте доста добре — каза Милн сухо.
— Тя е пропуснала всяка възможност да протестира срещу предварителния срок — намеси се Стемп. — Ако госпожа Рейли е получила някакво съобщение от клиентката си, вероятно съдържащо желанието й да спре делото, то тогава би трябвало да се откаже от несъгласието още в този момент.
— Говорите смешни неща, господин Стемп — каза Нина.
— Не си спомням да съм казвала, че съм получила някакво съобщение.
— Вие получихте бележка.
— А вие откъде сте толкова сигурен какво пише вътре, господин Стемп?
— Моля, отправяйте аргументите си към Съда, не един към друг. — Очите на Милн засвяткаха.
— Ваша милост, няма нищо спешно — каза Нина. — Една седмица повече или по-малко не е от значение. Могат да се появят нови факти, които ще позволят на съда да погледне на този случай с по-голяма яснота.