Юмрукът на правосъдието
- Автор: О’Шонеси Пери
- Серия: nina reilly #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на правосъдието». Краткое содержание книги:
За един много добър адвокат.
Къщата на Сара де Биърс беше само на две мили. Нина пое покрай магазините и ресторантите по натоварения обеден трафик и се чудеше какво да каже на Сара. Разяждащата тревога в стомаха й бе отстъпила място на глада.
Семейството на Де Биърс се разпадаше. Някога Рей ги бе държал така, както Тито бе държал Югославия. Сега Рей си бе отишъл и Югославия я нямаше.
Най-безопасното нещо в подобен момент бе да запази удобна емоционална дистанция. В началото беше лесно. Но сега съчувстваше на Сара, като че ли в нея виждаше нещо от себе си. Тя знаеше, че Сара е прекарала годините си с Рей в непрекъсната борба, бе вложила всичко от себе си, за да отгледа и възпита децата си и сега точно когато може би имаше възможност да изпита малко щастие, тя се отказваше. Съчувствието й се прехвърляше и върху Джейсън, и Моли.
Сега Сара беше самотна майка, като Нина. Въпреки че децата й бяха по-големи, те също се нуждаеха от грижи, сякаш все още не бяха навлезли в пубертета. Няма по-тежка отговорност от това да си самотен родител. Нина можеше да се подпише под това.
Тя паркира зад къщата. Градината беше смълчана и пердетата бяха спуснати. Никой не отговори на позвъняването. Тя дори се опита да отвори входната врата, но беше заключено. Явно нямаше да успее да говори със Сара. Зад поляната, езерото Тахо проблясваше в ранния следобед. Шейкърът за мартини стоеше на подноса зад празните столове. Нина седна на един от тях и се загледа в лодките.
Сара бе казала: „Твърде късно е.“ „Но ако някой срещне разпадащо се семейство, мислеше си Нина, трябва да направи нещо за него, дори и да чувстваме, че не е съвсем на място, дори ако семейството се самоунищожава. Тя и Боб няколко пъти бяха стигали до ръба и винаги някой им бе помагал, така както тя искаше да помогне на Сара и близнаците.“
Езерото беше матово, тайнствено, предразполагащо, беше като живо същество, като гората или небето. Колиър бе казал, че вярва в съществуването на надчовешка Справедливост, която разрешава големите проблеми, тези, които хората не могат да решат. Ако е така, справедливостта би трябвало да прилича на останалите природни сили — безразлична и безпристрастна.
„Не искам да бъда инструмент на такава справедливост“, помисли си Нина. Човешката справедливост не е съвършена, но в нея има милосърдие.
Една хартиена лодка, вероятно направена от някое дете на плажа, мина покрай нея. Тя остави тревожните си мисли да се носят с нея по течението и ги гледаше как бавно потъват в тайните дълбини.
12
Пол пое по междущатската магистрала от Ел Ей, която пресичаше дългата, прашна долина — гръбнака на Калифорния. Беше тръгнал по тъмно в четвъртък от къщата на Брайт, но през по-голямата част от пътя новото ограничение за скоростта беше седемдесет мили в час, така че той се придвижи бързо през нощта. Брайън беше прав — Котето привличаше вниманието дори на изтощените от каране шофьори на камиони, които примигваха с фаровете и вдигаха палец в знак на одобрение, докато профучаваше покрай тях. В два часа през нощта той остави колата на паркинга зад лабораторията на Джинджър Хирабаяши, неговата експертка в Сакраменто.
Това, че колата бе причинила смъртта на Ана Мийд не го безпокоеше особено. Колата сама по себе си беше средство. Но колата и нейният шофьор заедно представляваха нещо съвсем различно.
Едно такси го отведе до летището на Сакраменто, където бюрото за коли под наем все още беше отворено. Пол запърпори към планините, намали скоростта, за да бъде задминат от няколко спортни коли, които за малко щяха да отнесат задницата му. Успя да измине последните четиридесет мили нагоре с помощта на силно кафе и гласовете на двама коментатори, които обсъждаха по радиото началото на новия футболен сезон.
В пет часа сутринта, капнал до смърт, той пристигна на паркинга пред хотел „Сийзърс“ Замаян от умора, влезе в стаята си, събу обувките си и се строполи върху синята покривка на леглото.
Първото, което Пол направи в петък сутринта, бе да позвъни в офиса си в Кармел. След неговото заминаване нещата в града отиваха на зле. Няколко клиенти с текущи дела настояваха спешно за личната му намеса. Той проведе няколко телефонни разговора и ги препрати временно към заместници, но знаеше, че ако иска да държи нещата си в ред, трябва да се върне до неделя сутринта.
Позвъни на Хелоуел в прокуратурата и остави съобщение, че се е върнал. След това се обади на Джинджър в Сакраменто да й каже да побърза с колата.
Първият оглед потвърждаваше, че колата е пребоядисана от бяло в черно и не казваше нищо ново. Пол я накара да му обещае, че ще се обади пак в събота.