Юмрукът на правосъдието

Господин Де Биърс скърби по загубата на своя син, ваша милост. Той не би трябвало да бъде подлаган под тежестта на още едно страдание като допълнение към траура му… Каква вреда би причинило някому, ако той се увери сам, че синът му почива в мир, ако това е неговото желание? И ако най-лошото се е случило, не е ли в интересите на правосъдието да го установи възможно най-скоро?

Стемп седна, приглади сакото си и се обърна към Де Биърс, който седеше зад него, и го потупа по ръката, така както бе направил и в библиотеката.

Милн смръщи вежди. Нина се надяваше, че той е озадачен и че зад иска открива нещо друго. Той не гледаше през пръсти на работата си.

— Госпожо Рейли? — покани я той.

Нина направи кратък преглед на своята версия на фактите и после каза:

— На Съда са известни нашите основания и обществената власт, на която се облягаме. Ясно е, че тялото не бива да бъде вадено без сериозна обществена причина. Ако ставаше дума за някакъв сензационен криминален случай, питам как досега полицията в Тахо не е дошла да настоява за изваждане на тялото? Точно обратното. Ние прилагаме декларация, която ясно показва, че полицията все още не е обявила пръстенът за действително откраднат. Те проучват внимателно този случай. Нека дойдат пред съда и да кажат как се оказва натиск върху юрисдикцията. Те са властите, а не господин Де Биърс. Това е обществената власт, а не господин Де Биърс.

Съветникът на господин Де Биърс набляга върху скръбта на господин Де Биърс, сякаш господин Де Биърс е единственият, който е изгубил член от семейството си. А какво да кажем за децата на Рей де Биърс, Моли и Джейсън? Те са изгубили баща си. А госпожа Де Биърс? Като вдовица на покойния, тя има върховното право. Тя предполага, че въпросният пръстен е бил взет предварително и съпругът й е бил погребан без него. Погребалният агент, който твърди друго, просто прави грешка. Тя не мисли, че ситуацията налага изваждането на тялото на съпруга й.

Тук предимство имат непосредствените нужди на семейството. — Нина направи пауза и продължи по-колебливо. — Може би госпожа Де Биърс чувства, че става въпрос за мотиви, които не се виждат на пръв поглед, ваша милост. Тя потвърждава, че смята иска за несериозен. Понякога едно семейство се замесва в много странни игри, ваша милост, особено в моменти на подобен стрес… — Тя настоятелно улови погледа на съдията, намеквайки, че знае повече и че би желала да каже повече, но не може.

— Решително протестирам срещу неуместността на този аргумент, господин съдия — каза Стемп, без да си направи труд да стане, като използваше само гласа си, за да привлече вниманието. — Съветникът напусна полето на правната аргументация и се пренесе в областта на недоказуемото. Тя би трябвало да се обоснове върху факти, а не върху инсинуации.

— Мога ли да завърша, ваша милост — каза Нина. „Точка за ясния и висок женски глас“ — каза си тя, когато Милн отново обърна глава към нея.