Юмрукът на правосъдието
- Автор: О’Шонеси Пери
- Серия: nina reilly #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на правосъдието». Краткое содержание книги:
Той погледна по улицата. Беше задънена.
Марвин Гейтс, директор на отдела по пробация в Тахо към Департамента по пробация в област Елдорадо, беше солиден бюрократ, със зелени очи, лунички и мека червеникава коса, която се спускаше към скулите му във вид на бакенбарди.
Той преведе Пол през няколко стаи, препълнени с клиенти и служители и го покани в един аскетично обзаведен офис в задната част. По стените висяха образователни плакати срещу СПИН и за контрола на раждаемостта, една карта на Лейк Тахо беше закачена върху зелената избледняла мазилка. За компенсация на потискащата обстановка големият прозорец разкриваше гледка към Тахо за милиони.
— Тя ми липсва — каза той. — Ана беше специален човек. Нейните клиенти се чувстваха закриляни, тя беше готова да се бори за тях. Когато разбрах какво е станало, направо се поболях.
— Опитвам се да разбера дали шофьорът не я е блъснал умишлено — каза Пол. — Служителите от пробацията не са всесилни. В крайна сметка те са оръдие на закона.
— Да. Понякога пробацията или пускането под гаранция трябва да бъдат отменяни.
— Подсъдимите смятат, че някой трябва да плати, задето са се върнали в затвора и това като нищо може да се окаже и някой служител от пробацията.
— Точно така. Не са редки случаите, когато ни заплашват. Понякога ни убиват.
— От колко време работите тук? — попита Пол.
— Двайсет и четири години съм в този занаят. Догодина се пенсионирам.
— И какво ще правите тогава?
— Ще изляза от играта. Ще спя като бебе по цяла нощ, без кошмари. Ще забавя темпото, както казва докторът ми. Ще правя любов с жена си.
— Звучи като план.
— Остават триста четиридесет и три дни и край.
— Споменавала ли ви е Ана за нещо особено, да е имала някакви грижи със свой клиент, особено преди смъртта си?
— О, това е труден въпрос. За нея всичките й клиенти бяха специални и всички те имаха проблеми.
— Получавала ли е някакви заплахи по това време?
— Тя създаваше приятелски отношения с тези хора. Ако нещо е причинило смъртта й, може би е това.
— Какво имате предвид?
— Не зная. Само знам, че е по-сигурно да запазиш дистанция. Повечето от хората, които минават оттук, са рецидивисти. Знам, че е срамно, но това е единственият начин. Ана не беше глупачка. Чудесно усещаше кой я лъже и кой я мотае, но ги допускаше твърде близо до себе си.
— Смятахте ли я за наивна?
— Не точно. Само… твърде склонна да изслушва. — Той се усмихна. — Цялото й време отиваше за това, разбирате ли? Понякога разговаряше с тях с часове. Докато работата се трупаше и останалите си скубехме косите. Отказваше да бъде груба с когото и да било. Ако искаха внимание, получаваха го.
— Последния ден е имала осем срещи — каза Пол. — Можете ли да си спомните нещо особено да се е случило този ден?
— Само едно необичайно нещо, както казах и на полицията. Един от нейните пуснати под гаранция дойде без предварителна уговорка по обяд и тя прекара с него в офиса си поне час. Когато влезе вътре, той изглеждаше дрогиран и секретарят се опита да го отпрати, но Ана излезе за обяд и той я хвана. Срещата явно е била важна, тъй като после научихме, че той се е самоубил по-късно, същия следобед около три часът. Знам, че Ана е загинала три часа по-късно.
— Точно така. Рубен Лаура. Това е името на пуснатия под гаранция, нали?
— Да. Те говориха около час. Секретарят надникнал при тях, аз бях на учебна сесия в Палм Спрингс, така че разбрах за всичко тава по-късно, и Лаура е изглеждал съвсем безопасен, така че ги оставил сами. Ана си тръгна малко по-рано, около четири. На следващия ден Тони, секретарят, ми се обади да ми каже, че Ана е в кома и не се очаква да оживее. Веднага се върнах обратно.
— Кога разбрахте, че Лаура се е самоубил?
— На следващия ден. Неговата съпруга, Луси, се обади да каже на Ана. Попадна на мен.
— Двама души разговарят по пладне, а по залез вече са мъртви — каза Пол.
— Мисля, че Лаура е обмислял самоубийството, а Ана се е опитвала да разговаря с него за това. Понякога си мисля, че може би е попаднала под колелата на автомобила, защото е била разсеяна, погълната от проблемите си? В този смисъл може би е загинала заради него. Никога не съм казвал на Колиър за това. Не ми се искаше да запита защо е била малко… е, не е гледала къде стъпва.
— Не мога да разбера защо няма протокол от срещата с Лаура, никакви бележки, никакви записки — каза Пол.
— Чиста глупост от наша страна. Някой сигурно е изхвърлил бележките й в кошчето за боклук. Щяхме да ги намерим, ако бяхме помислили. Но, разбирате ли, всички ние бяхме така шокирани, мислехме, че е нещастен случай, и боклукът си замина.