Юмрукът на правосъдието

— О’кей. Можете ли да ми дадете списък на хората, с които тя се е срещала?

— Ето ви и двата списъка — на тези, които са били записани, и на останалите, които са я посетили.

Следващия час прекараха в проверка на списъците — име по име. Няколко дни след смъртта на Ана Гейтс беше направил пространни бележки за всички тях. Той не показа на Пол документацията с тези бележки, каза, че по-голямата част от информацията се намира в архива. Накрая Гейтс погледна часовника си.

— Налага се да тръгвам, обещах на жена си да я откарам до Грас Вали следобеда, да види майка си.

— Почти съм готов. Може ли само да огледам още едно-две неща?

Гейтс наистина бързаше, пръстите му забарабаниха по бюрото.

— Кой друг може да е искал смъртта й?

— Прегледах всичките й папки, бележките, които си е водила, телефонните съобщения, които е получавала, още при полицейското следствие. Не открих нищо необичайно. Заместникът й е бивш моряк, който се прехвърли при нас като стажант, бил е бодигард в Соледад. Използва думи като „измет“ и „отрепки“ Но той е човекът, който ще ръководи отдела през двайсет и първия век, защото тук му харесва и ще се задържи по-дълго от всички ни.

— Какво можете да ми кажете за отношенията на Ана с останалите служители тук? Имало ли е някакви проблеми?

— Никакви. Най-определено не е имало нищо, заради което някой да тръгне да я убива. Тя се разбираше с всички.

— Добре. Тогава да не е имало някое гадже? Все пак, била е привлекателно момиче, мъжът й е бил по цял ден на работа. Дълги обеди, продължителни телефонни разговори.