Юмрукът на правосъдието
- Автор: О’Шонеси Пери
- Серия: nina reilly #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на правосъдието». Краткое содержание книги:
— Как се справяте… имам предвид с децата?
— Как се грижа за тях ли? Братовчедът на Рубен ги гледа през нощта.
— А това сигурно е голяма помощ?
— Да, наистина ми помага. Ще се оженим през декември. — Лицето й грейна в одухотворена и оптимистична усмивка. Пол натъжено си помисли, че него едва ли щеше да го споходи подобно щастие. — Всичко ще бъде наред.
— Браво на вас.
Още една щастлива усмивка. Тя излъчваше младост и здраве.
— Ами Рубен? — запита Пол. — Той как се разбираше с госпожа Мийд?
— Много добре. Тя дойде два пъти у нас, опитваше се да ни помогне. Помогна на Рубен да си намери работа, но беше много ниско платена, а и зимата наближаваше. Имахме нужда от топли дрехи, от дърва, а и от кола. Въпреки че тя ни обеща да ни намери кола, той отново се отчая. А когато се отчайваше, започваше да пие.
— А когато пиеше?
— Налиташе на бой. Не можеше да се задържи на никаква работа.
— Някога удрял ли ви е?
— Никога. Само беснееше. Онзи човек, когото той беше убил като дете, това е било наистина нещастен случай. Рубен се перчеше с него пред приятелите си. Изкарваше се истински престъпник. Но всъщност не беше такъв.
В спомените си госпожа Лаура идеализираше този човек. Той беше крадец, пияница и самохвалко. Но тя намираше извинение за всичко.
— Разкажете ми как умря той.
— Онази сутрин Рубен не беше на себе се от тревоги заради нас, за това как ще си платим наема. Притеснявах се за това, че не отиде на работа, а пък той се притесняваше за това, че му нямам доверие. Каза ми, че само ако му вярвам, той ще намери парите, от които имаме нужда. Пак започна с големите приказки. Предполагам, че просто искаше да ме успокои. Но когато го видях в това състояние, полудял от вълнение, аз се почувствах още по-зле. Заведох децата в парка.
— Полудял от вълнение?
— Изплашен и развълнуван. Понякога изпадаше в това състояние, преди да открадне или да се напие или да направи друго нещо, което не трябваше да прави. Дълбоко в себе си беше честен човек. Мисля, че точно заради това не ставаше за престъпник. Той правеше всички тези лоши неща от тревога заради нас. — Тя погледна към брега, където децата й играеха. — Не знам защо ви интересува всичко това.
— Проверявам хората, с които госпожа Мийд е работила, просто искам да знам дали някой не знае нещо. Рутинна работа. Как разбрахте за… съпруга си?
— От полицията. Един служител ми се обади. Бяха го открили на Зефер Коув. Той беше… той висеше от едно дърво. Бил е пиян. Не е знаел какво върши.
— Съжалявам.
— Недейте. Рубен не беше за този жесток свят. Сега той е намерил покой.
— А вие?
— Аз ли? Аз съм много жилава, господин Вай Уегънър. Аз ще се оправя. Аз ще бъда щастлива. И децата ми също.
Пол плати сметката и те се отправиха заедно към паркинга. Точно до неговата кола беше паркиран стар хюндай с олющена боя и почти разкъсани седалки.
— А госпожа Мийд? — попита тя, докато слагаше децата на задната седалка. — Защо ви е наел съпругът й?
— Все още иска да узнае кой е блъснал жена му с онази кола. Иска да знае дали е било нарочно, или е било само нещастен случай. Ще се почувства по-добре, просто ако знае защо е умряла тя. Дали е имало причина.
Тя кимна с хубавата си малка глава.
— Съпругът й е прав. Не можеш ей така да приемеш лошите неща. Трябва да се бориш. И аз не бих се предала. Той трябва да намери шофьора и… — Тя прокара пръсти през шията си.
— Той е прокурор, много виден човек. Ако научи нещо, ще каже на полицията.
— Аа. Е, там, откъдето идвам, човек не отива в полицията, ако търси справедливост. Лошото ти идва отгоре или с писмо от правителството, то е като дъжда, идва и не е задължително да си го заслужил. И ти се справяш сам с него, защото системата е направена заради самата система, а не заради теб.
— Слушал съм за полицията в Мексико.
— Много е корумпирана. Те извършват повече банкови обири от обикновените престъпници. Знаете ли, ако нямате пари за подкупи, ако нямате положение, ако нямате значение, не получавате и справедливост. Мислите ли, че тук е по-добре?
— По-добре е.
— Знаете ли, когато Рубен го прибраха за деветдесет дни само заради кражба на портмоне, белият от съседната килия, който също беше откраднал портмоне и след това беше пребил жената ей така заради едното нищо, си излезе след трийсет дни.
Кафявите й очи се взряха в неговите и той пое подадената й за сбогом ръка. Тя я задържа по-дълго, отколкото бе прието и най-накрая той погледна надолу към малката мургава длан, хванала крепко неговата голяма и бяла десница. После тя се усмихна, като издърпа ръката си бавно, в случай че не е видял разликата в цветовете им, разлика, която той трябваше да забележи.