Юмрукът на правосъдието
- Автор: О’Шонеси Пери
- Серия: nina reilly #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на правосъдието». Краткое содержание книги:
— Трябва да съобщя и на двама ви, че след направеното разглеждане аз съм склонен да уважа волята на вдовицата и да не разреша изваждане на тялото — каза Милн. — Като имате предвид това, госпожо Рейли, какво желаете да направя?
Усмивката на Куентин де Биърс беше изчезнала. Сега Нина знаеше, че всичко, което трябваше да направи, е да извоюва това, което Сара де Биърс наистина желаеше.
Но тя не можеше да го направи. Ако продължеше и спечелеше делото, щеше да действа против ясното нареждане на клиентката си.
От друга страна, след няколко години работа с хора, които се намираха в стресови обстоятелства, Нина се беше научила, че добрият адвокат знае кога клиентът му излиза от равновесие и трябва да бъде предпазван от самия него. И нямаше да следва инструкциите на Сара.
— Моля за една седмица отсрочка — каза тя.
Стемп се изправи на крака. Той каза на Милн, че клиентът му е отложил пътуване извън щата, за да се появи тази сутрин в съда; че едно отлагане само ще удължи страданията на клиента му; че след една седмица тялото на Рей де Биърс ще бъде още по-разложено и ще представлява още по-потискаща гледка; че госпожа Рейли очевидно е била напълно подготвена за делото.
— В светлината на току-що изразената склонност на съда да отсъди в нейна полза, защо, за Бога, госпожа Рейли изведнъж иска отлагане? Защо просто не остави Съдът да отсъди? — каза Стемп.
— В светлината на направеното от мен изявление, господин Стемп, защо искате от мен да отсъдя? — попита на свой ред Милн. — Признавам, че съм напълно объркан.
— Защото — каза Стемп — има само една причина, поради която тя не може да позволи на Съда да отсъди тук и сега. Нейната клиентка й е поръчала да се откаже от несъгласието и тя не иска да последва инструкциите, но не иска да действа и срещу тази инструкция. Тя увърта, господин съдия.
— Истина ли е това, колега? Не губете времето на Съда, ако вашата клиентка не иска да продължава делото.
— Господин Стемп се опитва да ме принуди да се впусна в повече детайли, отколкото смятам за необходимо в момента. Нямам намерение да се поддавам на тази принуда, нито ще позволя това да направи моята клиентка. Надявам се, че господин Стемп и клиентът му разбират това. Надявам се, че и Съдът също ще разбере това.
В проницателните очи на Милн наистина се появи проблясък на разбиране.
— Да. В съдебното ми решение няма място за принуждение — каза той и Нина трябваше да потисне нервния смях от несъзнателните рими.
— Е, добре, да видим какво става точно — продължи Милн. — Господин Стемп иска Съдът да приключи делото с решение, макар да знае, че то вероятно няма да бъде в негова полза. Странно, много странно. Госпожа Рейли твърди, че не желае да бъде принуждавана да спечели. Също много странно. Вие двамата би трябвало да си размените местата.
Тя вече беше казала толкова, колкото смееше, така че замълча и зачака.
— Делото се отлага с една седмица — каза Милн, затвори папката и погледна към стенния часовник. — Съдът се оттегля до един и половина.
Нина погледна към Де Биърс. Той стискаше здраво ръката на Стемп, за да възпре вбесения адвокат от още протести.
Погледите им се срещнаха. Триумфиращата усмивка на Де Биърс бе изчезнала. Маската на доброто му поведение бе паднала и бизнесменът, който тя помнеше от своя офис, се бе изпарил.
Яростта му избликна срещу нея като ударна вълна взрив. Тя се обърна и се зае да подрежда и преподрежда листата в куфарчето си, докато Стемп и Де Биърс излязоха. Освен нея в съдебната зала остана само пълномощникът Кимура. Приставът търпеливо изчакваше тя да събере бележките от пледоарията си, после я изпрати до вратата, като огледа коридора, за да се увери, че няма да има проблеми по пътя си. Най-накрая заключи вратата.
— Той е добър съдия — каза Нина.
— Много добър съдия — съгласи се пълномощникът Кимура.
— Съобщението, което ми донесохте по телефона от моята клиентка…
— Може би съм записал нещо неправилно. — И двамата знаеха, че не го е записал неправилно.
— Вие, изглежда, се грижите за мен, откакто ме простреляха миналата година — каза му Нина. — Благодаря ви. Понякога… — Тя спря, пое дъх и продължи отново: — Понякога ми е трудно да седна на този стол.
— Просто искам да съм сигурен, че няма да удари втора мълния.
Стоеше там солиден на вид, изправен, с униформа и кобур, който висеше от колана му. Дъхът й спря и тя изпусна куфарчето си. Кимура го вдигна.
— Ще ви изпратя до колата ви.
— Оо, аз…
— Няма проблем — каза той. — Щом е за един добър адвокат.