Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Жестоките му думи накараха кръвта да се отдръпне от сърцето й. Цялата любов, която бе изпитвала към този мъж, в този миг се превърна в люта омраза.
— Ти си въобразяваш прекалено много, Гейдж Торнтън. Ако си мислиш, че ще продължавам да си мълча за Виктория…
Гейдж усети как кожата на тила му настръхва, а крайниците му натежават. Това трябваше да се очаква. Роксана никога не го беше заплашвала открито след смъртта на Виктория, но появата на Шимейн явно я бе извадила извън релси.
— Какво искаш да кажеш? — предпазливо попита той.
— Аз ти вярвах… — За миг гласът на Роксана се прекърши, но тя го овладя и продължи: — Обичах те и просто не можех да повярвам, че си способен да убиеш жена си. Но не трябваше да пренебрегвам фактите. Аз дойдох тук след като Виктория беше вече мъртва, след като ти бе отнесъл Андрю обратно в къщата. Тогава наоколо нямаше никой, спомняш ли си? Твоите хора имаха почивен ден. Наскоро се разхождах край кораба и когато се качих на носа, осъзнах, че само някой много силен мъж би бил в състояние да преметне Виктория през парапета и да я хвърли на камъните, които ти и твоите работници струпахте долу, за да укрепите скелето и да не позволите на пролетните дъждове да отмият пясъка под подпорите. Ако жена ти не е имала някаква причина да сложи сама край на живота си, то ти си единственият, който би могъл да я убие, защото по това време ти беше единственият мъж наоколо. Вероятно наистина си я убил в изблик на гняв, както говорят хората, и си искал всички да повярват, че е било злополука. Когато си съзрял, че се задавам с лодката по реката, ти си хвърлил Виктория от носа на кораба, а после си изтичал в къщата с Андрю, за да може аз да видя, че си вътре, защото знаеше чувствата ми към теб! Знаел си, че с готовност ще повярвам на всяка твоя дума! Но сега не съм толкова наивна и съм убедена, че ти си убил Виктория, все едно как точно си го сторил!
— Това е лъжа! — изрева Гейдж. — Бях в къщата, когато чух писъка на Виктория, и веднага дотичах, за да те намеря над мъртвото й тяло! Бих се погрижил да те арестуват още същия ден, ако не съзнавах, че не си достатъчно силна, за да завлечеш Виктория до носа и да я преметнеш през парапета. Както ти каза, това е по силите само на мъж, но и досега не съм открил кой би могъл да има мотив да иска да я нарани, още по-малко пък — да я убие.
— Ти си лъжец, Гейдж Торнтън, а не аз. И ще се погрижа всички да го узнаят!
Той се изсмя на заплахата й.
— Мислиш ли, че някой ще ти повярва, след като веднъж вече се закле, че си чула писъка на Виктория, че веднага си изтичала към къщата и си ме видяла да изскачам отвътре? Няма как да съм стигнал от кораба до там за толкова кратко време и ти го знаеш. Откровено казано, много се съмнявам, че новата ти история би заинтригувала хората от града, Роксана. Всички вече знаят за Шимейн и ще се досетят, че нелепите ти обвинения са продиктувани единствено от злоба и ревност.
— Ти си я убил! — изпищя Роксана със святкащи очи. Скърцайки със зъби, тя замахна и го зашлеви по бузата с такава сила, че собствената й длан изтръпна от болка. Но дори това не бе достатъчно, за да охлади насъбралата се в нея ярост. Все още копнееше за отмъщение.
За миг Гейдж остана напълно неподвижен — със затворени очи, с извърнато настрана лице, със здраво стисната челюст. Сетне бавно завъртя глава, вдигна рязко вежди и впи сурово поглед в жената пред себе си.