Магията на страстта

— Но е толкова романтично. — Бела погледна Клара и се изчерви. — Сигурно я обича страстно, щом толкова открито я ухажва. Въпреки че тя изобщо не го насърчава. — И Бела отново си намести несъзнателно очилата.

— Да — каза замислено Клара, — наистина е романтично, въпреки че леля ми сякаш не го възприема така. Тя му е все ядосана, и все пак има мигове… — Тя млъкна и се усмихна на приятелката си. — О, все едно. Не биваше да говоря за това. Къде е лорд Сивърн? Тя се огледа да го види. — Нали преди малко танцувахте?

— О! — каза притеснено Бела. — Улф и татко отидоха за малко в библиотеката. Татко има някаква идея относно новата машина, над която работят сега и двамата предпочетоха да поприказват веднага, вместо да рискуват след това да я забравят. Трудно си продължават работата, преди да са пренесли идеята си на хартия.

Клара го знаеше. Не се случваше за пръв път лорд Сивърн да зарязва годеницата си заради науката. Този човек смяташе и мислеше непрекъснато, дори посред някой бал. Изглежда нямаше никакво значение къде е в момента, ако му хрумне привлекателна идея, той просто се извиняваше и изчезваше, за да си намери хартия и молив. Клара просто не разбираше как Бела издържа всичко това, въпреки че и за нея самата сигурно можеше да се каже съвсем същото.

Сигурно само малко жени биха издържали мрачните периоди на мълчание, които нападаха Люсиен, или непостоянните му настроения, но тя го обичаше и щеше да издържи на всичко. Седмиците след сватбата само й доказаха, че си заслужава. Може и да не беше съвършеният съпруг, но през изминалите два месеца се бе опитал, наистина се бе опитал, да й бъде добър мъж и приятен компаньон. Беше я придружавал даже на места, за които тя знаеше, че обикновено избягва. Станаха няколко инцидента и въпреки това Клара не можеше да си спомни да е била някога по-щастлива. Надяваше се само Люсиен да изпитва същото.

— Сигурна съм, че скоро ще се върне — каза не много убедено Бела.

— Да — потвърди Клара и стисна ръката на Бела, за да я поуспокои. — Не се съмнявам. — Всъщност никак не беше сигурна дали лорд Сивърн или бащата на Бела тази вечер щяха отново да се появят. Най-лошото беше, че останалите мъже бяха твърде предпазливи и не се решаваха да поканят Кристабела Хоуел на танц. Огромният виконт Сивърн и склонността му да ревнува бяха две компоненти, заради които и най-платоничните намерения загиваха в зародиш. Люсиен и лорд Рексли, които днес отсъстваха, бяха обикновено единствените постоянни кавалери на Бела. Разбира се и лорд Кърлейн, но той беше друго нещо.

— Много бих искала да умея да се оправям с мъжете като теб — каза замечтано Бела. — Сякаш всички се влюбват в теб. Дори лорд Калън. Не бях го виждала досега да се държи толкова нормално, ако ми простиш, че съм съвсем откровена. — Тя погледна плахо Клара. — Винаги ме е било малко страх от лорд Калън, въпреки че е бил винаги мил с мен. Навярно само това, че е мрачен толкова изнервя хората в негово присъствие. И начинът, по който те гледа, без да примигва, сякаш може да прочете и най-съкровените ти мисли. Но откакто се ожени за теб, Клара, той стана наистина… много мил. Повече от ясно е, че те обича. — Тя пак си оправи очилата, после сложи ръце в скута и шумно въздъхна. — Бих желала да постигна същото с Улф. Всичко бих дала, за да ме гледа така, както те гледа лорд Калън.